... и те са прави

Две полярни мнения шестват тези дни по страниците на вестниците и звучат от електронните медии след заявката на Националната гражданска инициатива АБВ за отделна листа за евроизборите. Едното гласи, че БСП се разпада, или по-общо, че лявото се преформатира, а второто е, че по този начин лявото се разширява. Ако първата теза се споделя повече от политическите противници на БСП, то втората май се превръща в рефрен на привържениците на АБВ или на ляво мислещи хора, които имат възражения към политиката на ръководството на БСП. Всеки, в зависимост от политическите си възгледи, може да намери истината във всяка една от тези две тези. Ситуацията обаче рискува да се превърне като в онзи брадат виц за съдията, който изслушал адвоката на подсъдимия и му казал: "Прав си". После изслушал и прокурора и пак казал: "И ти си прав", а когато секретарят на съда му прошепнал: "Г-н съдия, как може и двамата да са прави", се плеснал по челото и рекъл: "Абе... и ти си прав".
Разпадането на БСП и превръщането й в малка партия от бутиков тип е стара мечта на българските десни. Тези щения се засилиха още повече, когато големият Съюз на демократичните сили започна да се разпада и се докара до няколко десни партии от бутиков тип, а впоследствие някои от бутиците хлопнаха кепенците. БСП си остана голяма, внушителна политическа сила, надживя СДС, после НДСВ, а перспективата е да надживее и ГЕРБ. Всяка една от тези партии имаше своите пикови моменти, но нито една от тях не можа да се похвали като БСП с вътрешна устойчивост, не можа да получи устойчивата подкрепа на широки маси от българския народ.
Причината за това е, че при всичките си кусури БСП остава партията на държавността и това може би е по-важно за нейните избиратели от постулати като "социална държава", "политика на доходите", "борба с безработицата" и т.н. Привържениците на БСП я наказват в един или друг момент, не защото някои на "Позитано 20" са си омешали капите, а защото им се е струвало, че ръководството изневерява на тяхното усещане за това каква трябва да е БСП. За да настъпи разпадане на партията, както си го представят нейните противници, трябва да се разпадне самата политическа тъкан на БСП, а това не е по силите нито на нейното ръководство, нито на нейните противници. Просто не зависи от тях. Така че не се надявайте, уважаеми, дори и да стане, няма да го доживеем нито вие, нито ние.
Другата теза - за това, че с реанимирането на АБВ се разширявало политическото представителство на лявото в България, също търпи критика. Първо, след 1989 г. няма нито един успешен политически проект вляво извън БСП. Това е медицински факт. Второ, драмата около АБВ и нейната евролиста не е нещо ново за социалистическата партия и тя ще бъде преживяна в полза на БСП. Историята ни учи на това. БСП е изживявала още по-тежки моменти, например през 1997 г. Някой да помни пустите коридори на "Позитано 20", студените помещения от това време. Някой да помни колко клетви се изговориха по адрес на напускащите БСП, но и по адрес на оставащите. Да помните колко прокоби се изговориха по адрес на БСП? Колко врачки врачуваха, че с нея е свършено? И какво? Някои хора и постъпки успешно се забравиха, някои конфликти са само в прашния архив. А БСП остана. И ще я има, със Сергей Станишев или без него, с или без Георги Първанов. БСП са стотици хиляди хора с идея и идеали из цяла България, които в един или друг момент със сигурност си казват по адрес на едните или другите: "Абе вие що не си таковате таковата, тая партия да не е ваша"... и те са прави.