10-годишна давност за дълговете на гражданите
Парламентът прие на второ четене на Законопроекта за допълнение на Закона за задълженията и договорите, Mediapool. С въвеждането на 10-годшната абсолютна погасителна давност по отношение на физическите лица ще се избегне фигурата на „вечния длъжник“.
До момента никой не е изчислил какви са очакваните ефекти от мярката, която ще се задейства след 6-месечен отлагателен период след влизането на закона в сила.
Все още нито една от институциите, които имат право да оспорят текстовете пред Конституционния съд, не е обявила, че ще го направи. Не е ясна и позицията на президента Румен Радев, който следва да подпише закона.
Според приетите текстове с изтичането на 10-годишна давност се погасяват всички вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването ѝ, стига те да не са отсрочени или разсрочени. Това значи, че след изтичането на срока от 10 години за длъжниците няма да има никакви правни последици от факта, че не са погасили задължението си, а кредиторите им губят парите си завинаги. 10-годишният срок няма да тече единствено по време на съдебния процес срещу длъжника за установяване на вземането.
Промените в Закона за задълженията и договорите ще действат назад във времето, тоест ще важат и за заварените задължения.
За вземане, за което не е заведено нито съдебно, нито изпълнително дело, се въвежда правилото, че абсолютната давност ще започне да тече от деня, в който то е станало изискуемо.
Ако вече има висящо съдебно дело – от момента на влизане в сила на акта, с който вземането е признато. А ако за дълга вече има изпълнително дело – давността започва да тече от деня на първото действие по изпълнението, уточнява правният портал lex.bg.
Въвеждат се осем изключения от действието на закона – когато задълженията са натрупани от физически лица – еднолични търговци, когато те произтичат от "непозволено увреждане" и "неоснователно обогатяване", когато са за издръжка, за трудово възнаграждение и обезщетения по Кодекса на труда, а също и по отношение на вземания по приватизационни сделки и реституирано имущество.
Срещу промените се обявиха десетки организации, предупреждаващи за негативните последствия от мярката – министерствата на правосъдието и финансите, Европейската банка за възстановяване и развитие, Българската стопанска камара, Висшият адвокатски съвет, асоциациите на банки, колектори, фирми за кредити, дружествата за енергоразпространение и др.
Повечето от тях твърдят, че приетите текстове са доста неудачен опит да се решат проблемите на вечните длъжници на фона на познати в европейското законодателство процедури като например личния фалит. Основният проблем на 10-годишната давност е, че не защитава достатъчно интересите на кредиторите и не се съдържа механизъм, чрез който да се отчете доколко добросъвестен е длъжникът. Освен това се губи стимулът за поне частично погасяване на дълга.