10% от горите са обречени на бракониерство

ТОМА БЕЛЕВ е роден през 1966 г. в Кърджали. Завършил е специалността "Опазване на природната среда" в Лесотехническия университет. Повече от 12 години инж. Белев е директор на Природен парк "Витоша", докато преди няколко месеца не беше отстранен, след като загуби конкурс за поста, смятан за предрешен и нагласен. Той е един от най-изявените български специалисти в областта на екологията, природозащитното дело и още по-конкретно - защитените природни територии. Председател е на УС на федерация "Зелени Балкани". Организацията заедно с други неправителствени природозащитни формации, обединени в коалицията "Да остане природа в България", от няколко месеца говори открито какво се крие зад поправките в Закона за горите, които изкараха гражданите на улицата.

Цитат:
"С протестите си гражданите казаха: От нас зависи бъдещето на България"


- Г-н Белев, вицепремиерът Цветан Цветанов попита протестиращите срещу промените в Закона за горите къде са били, когато се е застроявало Черноморието.
- Това не е вярно. Имаше такива протести, но явно по това време някои не са се интересували от темата. Природозащитните организации всъщност бяха тези, които предизвикаха създаването на Закона за устройство на черноморското крайбрежие. Ние постоянно настояваме да се приеме най-после националната устройствена схема на черноморското крайбрежие, но трето поред правителство не ще да ги приеме. Не спирам да задавам въпроса: като искате да регламентирате устройството, защо го няма този документ, на който ляга законът? Той беше приет, но всъщност не се прилага. Има и още един важен въпрос. Министерството на регионалното развитие и благоустройството предложи усъвършенстване на закона, което е правилно и ние го подкрепяме - за ограничаване на строителството в 100-метровата зона по брега, за да се сложи край на бетоновите постройки по пясъка. Но излязоха кметовете на управляващата партия и казаха: ние не подкрепяме правителството, искаме да си застрояваме. Не е ясно и каква е политическата воля на партия ГЕРБ, след като министърът иска едно, а кметовете, дето я представляват - друго.
- Доколко налагането на вето върху промените в Закона за горите се дължи на хората, които излязоха на улицата, за да покажат своята позиция?
- Гражданите казаха: От нас зависи бъдещето на България. Ако бяха продължили да не им обръщат внимание, щяха да продължат да протестират, докато не бъдат чути. Изразяването на позицията на гражданското общество е нещо много важно и много добро за България. Нашите съседи ни завиждат за активната гражданска позиция. В никоя от нашите съседки не е имало подобни протести. Те се учат от нас. По същия начин бяха направени промените в Закона за защитените територии. След като ВАС анулира и заличи на тричленка природен парк "Странджа", гражданите излязоха и се наложи парламентът да приеме поправка, която ние бяхме предложили година преди това. Знаехме какъв е проблемът и бяхме предложили текст, с който да се бранят българските защитени територии, но управниците си правеха оглушки. И когато гражданите излязоха, се разбра, че не може да се пренебрегва мнението на обществото. Тогава много бързо бе прието нашето предложение и така спасихме природен парк "Странджа" - нашата най-голяма защитена територия. И за промените в Закона за горите говорим от шест месеца, участваме постоянно в протести.
- Защо е толкова важно одобрените вече промени в закона да бъдат премахнати?
- Беше много важно да се премахне предложението, което като лесовъд не мога да възприема, защото е нарушение на принципите на науката - в държавните гори да се разреши до 80 на сто над прираста да се използват, да се изсичат. Това би удвоило, дори утроило ползването на горите в България. И би било изключително опасно. А така бихме направили прецедент както в българската горска история, така и в Европа. С промените бе върната порочната практика гори да се стопанисват без лесоустройствени програми, т.е. без държавата и експертите да си кажат мнението. И така някакви собственици сами си вземат решение, наемат си частен лесовъд и си изсичат както и колкото им е угодно. Това е изключително опасно, защото частните гори са около 10% от територията на страната. Третата опасна поправка е свързана с възможността речните гори да не се водят вече като такива и да се разреши голото им изсичане. Това може да ни доведе до наказателна процедура по две европейски директиви - за регулиране на наводненията и за опазване на природните местообитания. На четвърто място е разрешаването за застрояване на земеделски земи и на горите. Защото чрез Закона за горите се пипна и Законът за опазване на земеделските земи. И така би се разрешило застрояването им, без да се променя тяхното предназначение. Това е в нарушение на членовете на Конституцията за ползването на земеделските земи, в нарушение на философията на Закона за горите. За съжаление само това остана възприемано като проблем, свързан с промените на закона в публичното пространство.
- Всъщност законът тръгна през м.г.
- Да, ние и сега имаме един нов Закон за горите, който започна да работи през април м.г. Но неговата промяна се направи още преди той да е проработил. В момента тезата е, че строителството би могло да се осъществи, ако има областни планове за развитие на горското стопанство, но понеже ние нямаме областни планове, затова дайте да премахнем ограниченията, свързани с тях. По закона все още няма всички необходими наредби, но някой го обявява за неработещ и започват промени. Агенцията по горите трябва да си изпълнява функциите. Не може една година след влизането на закона по него да има неизработени наредби. Не може все още да нямаме първия областен план за горско-стопанско развитие. Не може да не е започнала сериозната работа по Националната стратегия за развитие на горското стопанство. Говори се, че законът пречи на ски курортите да се развиват. А ние имаме ли стратегия за развитие на ски курортите? В България трябва да има национална устройствена схема, в която да се каже - тук ще има ски курорт, тук ще има голф игрище, тук ще се развива екотуризъм. С частични решения нищо няма да се постигне. Но винаги е имало интереси, които искат да се възползват от горите.
- Вярно ли е, че има по-голям горски прираст?
- Това са данни от Евростат, според които, видите ли, гората в България се увеличава. Но все пак тези данни ги подава нашето Министерство на земеделието и храните. Оттам обаче не казват защо се увеличават горите. Увеличават се само на хартия по простата причина, че имаме гори в земеделските земи, които досега не се водеха гори. Сега по новия закон се описват като гори. Реално горските площи не са се увеличили.
- Като контра на протестите срещу закона имаше демонстрации в подкрепа на промените. Същевременно в Банско почти всеки втори хотел се продава.
- Това показва неустойчивостта на този вид туризъм. В България трябва и можем да имаме туризъм 365 дни в годината. Всички се оплакват какъв голям мор е настъпил в общините Банско,     Разлог, Сапарева баня и т.н. Колко много безработни има. Излиза, че е лошо да се развива ски туризъм, защото това е свързано с увеличаване на безработицата, със загуби и т.н. Ами, забранете го този туризъм. Не може от общини като Самоков, Смолян, Банско да се оплакват постоянно и да ни казват: вие спирате развитието на ски туризма и на ски курортите. И то точно там, където са големите ски курорти. Ако ски курортите са зло, защо тогава не ги забраним? Естествено е, че ще има безработица. Ски туризмът е само три месеца в годината. И така хотелите започват да се затварят, а половината от тях се продават.
- На гражданските протести се противопоставиха с контрадемонстрации, оказа се - режисирани от хора на ГЕРБ.
- На шега ще кажа, че Народното събрание прие промените в закона, но накрая ще го отнесе БТВ. Това бе едно решение на парламента, което беше взето без обществено обсъждане, без отчитане на мнението на всички заинтересовани страни и когато ние, еколозите, започнахме да дискутираме, в медиите се появиха някакви уж сдружения на инвеститорите. Не съм срещал досега инвеститор, който се оплаква от промените в Закона за горите. Нито едно от техните сдружения не е казало, че законът му пречи. Затова на срещата при премиера поканих председателя на сдружението "Природата за хората и регионите" Филип Цанов, което подкрепя облекченото изграждане на ски комплекси, да организира среща, на която инвеститорите да обяснят какво им пречи в техните инвестиционни проекти от сегашния Закон за горите. Всъщност протестират общини, които нямат връзка със Закона за горите. Сепарева баня, Разлог, Банско, Костенец, Самоков имат проблем с високата част на планината, където са националните паркове, а не с ниското долу, където са горите.
- Казвате, че трябва да се върне охраната в частните гори.
- Да, и направихме такова предложение. Новият Закон за горите прие философията "Всяка коза за свой крак". И стана така - щом си имаш гора, си я пазиш. Така с премахването на охраната през м.г. 10% от горите в България бяха обречени на бракониерство. Това е делът, който заемат частните гори от всички горски територии в страната. Това са разпръснати, малки парчета гора. Защото вече горските не следят какво се случва в тях. След премахването на охраната бракониерството в частните гори зачести. Имам много писма от колеги от провинцията, които молят да направим нещо, за да се възстанови охраната, защото са им изсекли горите. Много от тези, които имат малка горска собственост - например 15 или 2 дка, не могат да си назначат охрана. Държавата трябва да си върне отговорността за охраната на всички гори в България. Защото всички се ползваме от благата на гората, била тя държавна, общинска, частна или манастирска. Държавата трябва да поеме поне минимума отговорност, а това е именно охраната на частните гори.