10 причини Цачева да не бъде повече председател на парламента

Атанас Тончев

"Цялата група стои зад мен, няма да подавам оставка" - това обяви Цецка Цачева след заседание на парламентарната група на ГЕРБ преди ден. Дали обаче този аргумент е достатъчен?

След грандиозния провал на номинираната за кандидат-президентка на Република България Цецка Цачева, която получи при балотажа на 13 ноември т.г. едва 27% подкрепа от избирателите, съвсем естествено и логично е тя да се оттегли и от високия държавен пост - председател на парламента. Защото този жалък резултат от балотажа показва не само недоверие към нея и политическата й значимост, а и нежеланието на близо три четвърти от родния електорат този най-висок пост в държавата ни да не се заема от такава личност. Това веднага поражда и въпроса: може ли тази личност да оглавява и най-високата комлективна институция в управлението на родината ни - Народното събрание? Има още много сериозни причини тя незабавно да се оттегли от нея, но аз ще посоча само 10 от тях, които смятам за най-съществени:
1. Естествено, най-актуалната и на челно място от тях е тоталната й издънка на балотажа за президент на Република България, която убедително показа негативното отношение към персоната й от близо два милиона български граждани в страната ни и вън от нея.
2. И в битността си на досегашен председател на Народното събрание тя с нищо не се отличи като държавник или с някакви впечатляващи личностни качества. Ръководството й беше безлично и съвсем чиновническо, свеждайки се само до елементарната процедура за откриване и закриване на заседанията на парламента, даване думата на едни или други народни представители, обявяване на резултатите при гласуването. Да не говорим за клишираното прекъсване на изказванията, когато времето им, определено от приетия регламент, изтича, без да държи сметка на важността на проблема.
3. Цецка Цачева започва трудовата си кариера като стругар в едно от предприятията на Плевен. После решава да продължи образованието си, ала не тръгва по нормалния път за това, а използва създадената по времето на социализма учебна форма, наречена "рабфак" (работнически факултет), в който се влиза с политически протекции, без приемен изпит и се учи по съкратена процедура от три години. По този начин и тя е вкарана в юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и се снабдява с диплома за висше образование.
Чудно ли е тогава, че като председател на парламента, в който се създават закони, а юридическите знания са от първостепенно значение, Цачева не се изяви досега като компетентен специалист в правната сфера, въпреки че има диплома за такъв?
4. Много критични думи се изговориха и изписаха публично по повод на нейната диплома. В медиите бяха посочени и подкрепени визуално с ксерокопия и антрефилета на редица фалшификации, нанесени саморъчно в дипломата й, които пораждат съмнения в нейната автентичност. Загадките около дипломата й стават още по-интригуващи поради факта, че от университета са отказали на интересуващите се журналисти достъпа им до оригиналните документи, свързани с висшето образование на въпросната кандидат-президентка.
5. Пак във връзка с битността й като юристка бе разкрит и един прелюбопитен факт, отнасящ се до нейния професионален морал. След като завършила образованието си, Цачева е работила няколко години като правен консултант в общината на Плевен. Кметът на общината Найден Зеленогорски обаче установил, че тя нарушава Закона за местната администрация, като едновременно играе двойствена роля, давайки съвети и на някои опоненти на общината, които са във вреда на нейните интереси. Той подал сигнал за това до градската адвокатура, която проверила случая и го потвърдила напълно.
Ала процесът по този случай, както често става в съдебната ни практика, се проточил прекалено дълго и накрая тя се изплъзнала от наказание поради изтичане на срока за давност на обвинението.
6. В едно от изказванията си по време на предизборната кампания Цецка Цачева изрече премъдрата мисъл, че който на младини не е бил увлечен от комунистическата идея, нямал сърце, а който в зрялата си възраст не се е отказал от нея, нямал мозък. С това свое дълбокомислие се опита да обясни защо дълго време преди разделния 10 ноември 1989 година и тя не само е членувала в БКП, а е заемала и ръководни постове в нея, както и да оправдае преминаването си след тази дата в диаметрално противоположния идеологически фронт. Първо - влизайки в Съюза на демократичните сили, а после и в десноцентристката консервативна политическа партия "Граждани за европейско развитие на България" (ГЕРБ), което би трябвало да означава, че е... поумняла.
Срещу нейното изказване обаче се вдигна бурен протест от страна на лявомислещи хора за това, че по този начин Цачева обижда хилядите привърженици на социалистическата идея, окачествявайки ги косвено като безмозъчни глупаци. Попаднала в собствената си клопка, тя се опита да се измъкне от нея, като обяви публично, че се е пошегувала, но никой не повярва на такава злостна шега. Напротив - мнозина от социалистите я контрираха директно, заявявайки, че който се е отрекъл от възгледите си и е преминал на страната на противниците им, не е поумнял, а е ренегат, тоест изменник. А аз ще добавя тук, че в системата на държавното разузнаване например по целия свят е възприета практиката: когато един ренегат премине в противниковата страна, тя го използва максимално и след това го разстрелва. Защото, щом веднъж е станал изменник, той ще измени и втори, и трети път. Така, както е постъпила и злополучната ни кандидат-президентка.
7. Цецка Цачева е човек със заядлив характер, който не подхожда на един държавник. В един от диспутите си със своя главен опонент в битката за поста президент на републиката ни генерал Румен Радев тя нееднократно му натякна, че е номиниран от партията на социалистите, тоест че е обвързан с нея, поради което, ако бъде избран на този пост, нямало да е безпристрастен обединител на нацията, както повелява Конституцията ни. И макар той да й напомни, че не е член на тази и на никоя друга партия и е предложен не само от нея, а и от независим инициативен обществен комитет, тя продължи да се заяжда с него до края на диспута.
8. Цачева отминава тихомълком и факта, че тя самата е активен член на управляващата в момента политическа партия ГЕРБ и не само е здраво обвързана с нея, но се намира и в сляпо подчинение на ръководството й, което оказва силно влияние върху цялото й поведение като председател на парламента.
9. Освен това тя се доказа и като недобър патриот. Защото отношението й по проблемите на външната политика на България не е внимателно и категорично прецизирано. Навярно затова турският президент Реджеп Ердоган и подопечната му партия у нас ДОСТ на Местан се отнасят толкова ласкаво и загрижено към нея. Случайно ли бе, че по време на току-що отминалата предизборна кампания властите в югоизточната ни съседка се опитаха да преснимат бюлетините, с които българските турци в страната са гласували за Цачева и заплашиха, че който не е дал гласа си за нея, ще бъде изгонен от Турция, каквато информация се появи.
10. И накрая - един председател на Народното събрание трябва да има чувство за реалност и достойнство. Да умее да преценява вярно духа на времето и мястото си в него. Да преценява докога може да остане на поста си в парламента и кога да си отиде. Сам да го реши, без да чака да го изритат. За Цецка Цачева този момент е дошъл. Какъв по-верен сигнал за него от изразеното недоверие към нея от два милиона граждани на републиката ни? Е, не е точно за парламентарния й пост, но аз не се съмнявам, че ако беше и за него при сегашната ситуация и имаше насреща си сегашния си опонент, резултатът неминуемо щеше да бъде същият, тъй като тя пак щеше да е такава, каквато се представи в кандидатпрезидентската надпревара.
Съвсем нелепи бяха думите й по този въпрос, че веднага ще си подаде оставката, ако парламентарната й група я поиска. Защото дори всичките й членове да я подкрепят, численият им сбор е несравнимо по-малък в сравнение с двата милиона поддръжници на опонента й. Ако бе малко по-тактична и морална, за каквато се мисли, час по-скоро сама щеше да напусне поста на председател на Народното събрание.