20 Април 2024събота02:59 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Бързай бавно

100 милиона "машини за яздене" препускат по света

Най-голям производител на мотоциклети днес е Япония, следвана от Индия, Италия, Франция, наша милост преди години също присъства скромно в тази класация

/ брой: 256

автор:Дума

visibility 5639

Инж. Киро М. Иванов

От историята на техниката знаем, че през 1885 г. велосипедът вече се е продавал с еднакви колела и зъбно-верижна предавка, задействана чрез въртящи се педали. В същата година Готлиб Даймлер (1834-1900) от Канщат създал "машината за яздене" - мотоциклета (преводът на английската дума е моторен велосипед).
Изобретението било направено с цел изпитване на създадения от немеца преди две години високоскоростен бензинов двигател, сложен в кръгла рамка от дърво. Двигателят бил с работен обем 264 куб. см, развивал мощност 367,75 вата при 700 об./мин.

"Мускулната" самодвижеща се каляска на И. П. Колибин от 1791 г. - предшественик на мотоциклета. (Модел, изложен в Политехническия музей на Москва)

Паул, синът на Даймлер, пръв яхнал мотоциклета и успял за един час да измине десетина километра - огромно разстояние за времето, когато прохождали моторите. Машината тежала само 90 килограма!
В 1879 г. Карл Фридрих Бенц (1844-1929) изобретил двутактовия двигател. В продължение на шест години, след редица усъвършенствания на конструкцията, той успял да създаде "машина за яздене" - триколесна, която развивала максимална скорост 16 км/час.
За начало на мотоциклетната индустрия се приема 1885-1886 г., когато немските инженери Готлиб Даймлер и Карл Бенц създават моторизирани велосипеди и трициклети.
Мотоциклетът на Даймлер бил с малогабаритен двигател - собствена конструкция. Колелата - дървени, с железни шини като на обикновените каруци. Рамата - също дървена, на нея било закрепено кожено седло. За по-голяма устойчивост изобретателят монтирал и две малки колелца, както на днешните детски велосипедчета.
През 1889 г. Готлиб Даймлер шашнал съвременниците си и с първия скоростен четириколесен автомобил с бензнов двигател с вътрешно горене, който развивал максимална скорост 18 км/час.

Първият мотоциклет на Готлиб Даймлер (1885 г.)

Като основа за конструкцията на мотоциклета послужили следните изобретения от производството на велосипеди: леки стоманени тръби, спици, регулиращи се механизми за намаляване на триенето, стандартни резервни части и поточни линии за масовото производство.
Потребителите му се увеличавали непрекъснато, тъй като мотоциклетът се оказал много подходящ за личен и обществен транспорт, за туризъм, за спорт и състезания. В сравнение с другите превозни средства преимуществата му са: просто обслужване, незначителни експлоатационни разходи, ниска цена и малка гаражна площ за съхраняване.
Днешните марки и модели мотоциклети имат добра маневреност, а повишените динамични качества им осигуряват висока средна скорост по магистрали, в градове и по пътища с интензивно движение, както и добра проходимост на междуселски пътища и по терени без път.
Транспортните мотоциклети превозват един или двама души с лек багаж. Спортните са с по-мощни двигатели, имат ефективни спирачки, олекотена конструкция, по-бързо се ускоряват и развиват по-високи скорости.



Състезателните мотоциклети са за състезания по пресечена местност - кросови и за многодневни състезания; за шосейни, за пистови надпревари и за поставяне на рекорди по скорост. Все по-голяма популярност получават следните групи: Мини, Чопър, Ендуро, Експорт, Лукс, Супер, Турист, Спорт, Крос и др.
 По-малко знаем за специалните мотоциклети: санитарни, полицейски, пощенски, циркови и други.
В зависимост от работата на двигателите мотоциклетите биват двутактови и четиритактови; по броя на цилиндрите - едноцилиндрови, дву- и многоцилиндрови. А според работния (ходовия) обем на двигателя: леки - до 100 куб. см; средни - от 101 до 250; тежки - от 251 до 750, и свръхтежки - над 750 куб. см.
На мотоциклетите с двигатели, чийто работен обем е над 175 куб. см, може да се прикачи кош; конструкцията на тежките и свръхтежките има специален механизм за задвижване на страничното колело.
Охлаждането на двигателите е въздушно, течностно или комбинирано; по разположение на цилиндрите - вертикално, хоризонтално и наклонено - редово или веобразно. Съвременните двигатели с голям работен обем по сложност и наличие на специални системи все повече се приближават до автомобилните двигатели: те са високооборотни, по литрова мощност дори превъзхождат някои малолитражни автомобили.
Мотопедите са двуколесни, с работен обем на двигателя до 50 куб. см.
Мофи - педални, двуколесни, с облекчен тип екипажна част, открита рама, ограничена скорост до 25-30 км/час и с мощност от 1,2 киловата.
Мопедите се характеризират с педали за задвижване на задното колело и пускане на двигателя в ход, ръчно превключване на скоростите, твърдо задно и съвсем слабо еластично предно окачване, скорост до 40-50 км/час, мощност - до 2 киловата.
Леки мотоциклети - отличават се с по-мощен двигател, с крачно превключване на скоростите, които при тях са от 3 до 5.
Моторолерите са разновидност на мотоциклетите; с две или три малки колела, които са закрити от дълбоки предпазни щитове. Като недостатък можем да посочим ниската им проходимост по пътища с неравности.
Мотоциклетите Ендуро са спортни машини за широк кръг потребители, предимно младежи. Те са за движение без път - произвеждат се с двигатели от 50 и 125 куб. см, обзаведени са с технически средства, характерни за спортните модели: течно охлаждане, дискова спирачка на предното колело, задно окачване тип монокрос с газови амортисьори, пневматични или хидропневматични амортисьори на предната вилка.
В САЩ и Канада все по-популярни стават три- и четириколесните мотоциклети с повишена проходимост, "обути" с широкопрофилни гуми. Четириколесните мотовсъдеходи се смятат за перспективни не само като транспортни средства, но и за стопански нужди: малогабаритни, с добра устойчивост и проходимост, по-евтини и по-икономични от автотракторната техника. Теглителната им характеристика задоволява напълно дребните фермери.
В 1894 г. немските конструктори Хенрих Хилденбранд и Алоис Волфмюлер конструирали в Мюнхен първия истински мотоциклет с четиритактов двигател и двойно действащо бутало. Мощността на новото моторно превозно средство била само 1,5 к. с., а скоростта по най-гладките пътища не надвишавала 50 км/ч. Във фирмата "Хилденбранд-Волфмюлер" двамата първи организирали промишлено производство на мотоциклета и започнали да го изнасят по света.
Преди тях, още в 1884 г., французинът Александър Дарак се бил захванал да майстори мотоциклети. Десет години по-късно по маршрута Париж-Бордо-Париж се състояли първите мотоциклетни състезания по шосе, които сложили началото на моторалитата.
В Чехия производството на мотоциклети с електромагнитно запалване "Славия" било дело на фирмата "Лаурин и Клемент".
Сто двадесет и пет години по-късно по пътищата на нашата планета препускат около 100 милиона мотоциклети от почти 100 марки и над 1500 модела. Почти половината от световния парк на двуколесните моторни превозни средства е в Япония и страните от бившия Съветски съюз. Най-голям производител на мотоциклети, мотопеди и моторолери безспорно е Япония. На второ място в света идва Индия, на трето - Италия, следвана от Франция, където се произвеждат предимно мотопеди.
Само който не е "яздил" мотоциклет, се чуди как мотористът запазва избраното направление на движение и положението спрямо пътя, без да се занася и обръща. Безспорно устойчивостта в голяма степен зависи от скоростта на движение. Но как при висока, по-висока и свръхвисока скорост се управлява?
За читателите, предполагам, ще е интересна и историята на мотоциклета в България. Според проучването на доц. д-р инж. Младен Цонев от Центъра по наукозноние при БАН, притежател на първия мотоциклет в България е бил архитект Александър Ставрев. Неговата "машина за яздене" била с двутактов мотор, който вдигал адски шум и стряскал в края на ХIХ век столичани.
Преди сто години в България имало само 10 мотоциклета, повечето от тях с кошове. Най-запалени любители на новия спорт били тримата братя Василеви. А първите официални мотоциклетни състезания се провеждат след Първата световна война по пътя от София за Горубляне и обратно - с обща дължина 16 км.
Можем да си представим "вихрената скорост" на машините по пътя, осеян с ровове и дупки. Истински спортен мотоциклет - модел от 1925 г., бил внесен у нас от Любен Чачаров. Двигателят му бил с права ауспухова тръба без заглушител и при форсирането създавал неповторим ефект сред зрителите.
По-възрастните читатели навярно си спомнят, че в България мотоциклетът бе на мода в средата на ХХ век. Някои от тях навремето са препускали с него по прашните пътища с приповдигнато настроение. На пишещия тези редове още е пред очите триколката с брезентово чергило, в която пътуваше из района си народният представител от град Средец, Бургаска област.
Горди бяхме и с производството на родните мотопеди и мотоциклети в завод "Балкан" в Ловеч. Там през 1956 г. бе изработен прототипът на първия български 250-кубиков мотоциклет, а две години по-късно започна и серийното му производство. В 1960 г. вече се продаваше мотопед с работен обем на двигателя от 50 куб. см, години по-късно - и 75-кубиков модел с приятен външен вид, дело на Центъра за промишлен дизайн в София.
Производството на мотоциклети у нас бе преустановено в 1975 г. Двигателите за мотоциклетите и мотопедите бяха конструирани и произвеждани в завод "Средец" (бившият "Завод 12") в София.
Абсолютните световни рекордни скорости се постигат със специални мотоциклети с малка челна площ, силно обтекаема форма и свръхмощни двигатели. Съобщаваме само три рекорда от ХХ век:
- През 1966 г. американецът Р. Лепан с мотоциклет "Джайронаут", снабден с два двигателя "Триумф" с общ работен обем 1300 куб. см и мощност 103 киловата при 7500 об/мин. е постигнал скорост 395,2 км/ч.
- В 1970 г. К. Рейборн с мотоциклет "Харлей-Дейвидсън" покачи рекорда на 424,8 км/ч.
- Нов абсолютен световен рекорд постигна през 1979 г. Д. Веско, който с мотоциклет "Лайтинг Болт" премина една миля със средна скорост 512,7 км/ч. Последният мотоциклет е с обтекаема цигарообразна каросерия с дължина 6 м, снабден с два двигателя "Кавасаки" с турбокомпресори, с общ работен обем 1015 куб. см и е развивал мощност 220 киловата.
Кои са следващите рекордьори оставяме да ни пишат читателите... Не му е тук мястото да разказваме за мотоциклетните състезания в света и в България. Ще кажем само, че днес броят на мотоциклетите, мотопедите и моторолерите в света е 6-7 пъти по-малък от броя на автомобилите, а годишното им производството - 4-5 пъти по-малко от производството на леките коли. Въпреки това интересът към тях не спада, с изключение може би на България.
От началото на новия ХХI век производители, конструктори и дизайнери работят за подобряване на екологическите и горивно-икономическите параметри на двигателите на мотоциклетите чрез оптимизация на процесите на газообмена, използването на електрониката за управление на работните процеси.
Разработват се нови решения в областта на ходовата част с цел подобряване на надеждността, безопасността и комфортността. Създават се алтернативни конструкции в системата на предното окачване, все по-голямо е и приложението на леките сплави и пластмаси в конструкцията на мотоциклета.

БСП огласява днес доклада за договора с ,,Боташ"

автор:Дума

visibility 347

/ брой: 75

Еврото пак се отлага

автор:Дума

visibility 468

/ брой: 75

Руските активи - в полза на Украйна

автор:Дума

visibility 423

/ брой: 75

Полицията разтури лагер на 450 мигранти в Париж

автор:Дума

visibility 347

/ брой: 75

САЩ връщат петролните санкции за Венецуела

автор:Дума

visibility 328

/ брой: 75

Накратко

автор:Дума

visibility 266

/ брой: 75

Признат провал

автор:Евгени Гаврилов

visibility 348

/ брой: 75

Отново за енергийно бедните

visibility 321

/ брой: 75

Липса на отговорност

автор:Александър Урумов

visibility 325

/ брой: 75

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ