100 реформи на чужд гръб

На чужд гръб и 100 реформи са малко. В това неписано правило се убеждават българите от т.нар. средно поколение. Същите, които все още носят на плещите си тежкия и очевидно безкраен български преход (преход към какво - едва ли някой вече може да каже). Същите, които безропотно приеха т.нар. точкова система за пенсиониране и същите, които с по някоя ругатня наум приеха премахването на точковата система и новото увеличаване на възрастта и осигурителния стаж за пенсиониране. Същите, на чийто гръб предстои да се стовари поредният пенсионен експеримент.
Логично звучи пенсионирането да е обвързано с продължителността на живота. Само че има един български проблем и той е, че българите са сред европейските народи, които живеят най-кратко. Лесно се вижда в базата данни на Световната банка (същата, която препоръча изравняване на пенсионната възраст на жени и мъже на 65 г., с тенденция за увеличаване на възрастта), че през 2011 г. средната продължителност на живота в България е 74,14 г., докато в Румъния е 74,51 г, в Хърватска - 76,88 г., в Гърция - 80,74 г., Кипър - 79,56 г., Испания 82,33 г. и т.н.
Както и да го погледнем, българинът няма как да се побере във формулата 2:1 (трудовият стаж да е двойно повече време от прогнозното време за получаване на пенсия). Нашенецът е на път да стане мечтаният пенсионер, който се отправя към отвъдното дни след пенсионирането си. Пък и нацията ни е най-болната в целия ЕС. Може да е черногледо, но уви! Това е тенденцията на пенсионните експерименти у нас.  
Вярно, в хазната на пенсионното зее не дупка, а трап. Въпросът е дали той трябва да бъде пълнен само с увеличаване на възрастта за пенсиониране и стажа? Дали е фатално за държавата, ако има дефицит поне малко над 1,8%? Това не би ли дало глътка въздух на изтерзания от 23 години преход и десетките здравни, пенсионни, образователни и прочее реформи българин?