115 години проф. Иван Фунев

Иван Фунев е роден на 24 юли 1900 г. във врачанското село Горна Бешовица, в семейството на земеделци. Завършва гимназия във Враца, известно време учителства в родното си село. През 1923 г. пристига в София, за да следва медицина, но вместо това се записва в Държавната художествена академия. През 1930 г. завършва специалност скулптура в класа на проф. Жеко Спиридонов. Прави специализации в Рим (1939) и Париж (1940). Между 1940 и 1944 г. работи в Националния археологически музей, а след това, от 1945 г., преподава скулптура в Академията. Негови ученици там са Георги Апостолов, Тодор Атанасов, Ненко Балкански, Павлин Коцев, Секул Крумов, Минчо Огнянов, Христо Танев.     
Фунев е един от основателите на Дружеството на новите художници (1931). През 1956 г. заема поста председател на Съюза на българските художници. През същата година във Враца е открита художествена галерия на негово име със сбирка от над 1500 художествени творби.` 
Още през младежките си години Фунев попада под влиянието на комунистическите идеи, а през 1932 г. излиза стихосбирката му "Червените трактори". През тази година е открита и първата му изложба, организирана съвместно с художника Стоян Венев. Твори основно скулптура и монументална пластика, но също се изявява и в портретния жанр. В Националната художествена галерия се пазят негови портрети на писателя Георги Караславов и поета Николай Хрелков. Рисува портрети и на Христо Смирненски, Людмил Стоянов, Орлин Василев, Константин Кисимов, Юри Буков и Иван Башев.
След 1944 г., когато става член на БКП, Фунев създава множество скулптурни композиции, посветени на моменти от българската история и борбата за утвърждаване на социализма. Считан е за един от основоположниците на течението социалистически реализъм в българската скулптура. В тази връзка по-известни негови творби са: "Стачен пост" (1933), "Трета класа" (1935), "Майка", "Аврора" и пр. Любопитно е това, че само двама души в България имат по четири ордена "Георги Димитров" - Тодор Живков и Иван Фунев! Освен това е лауреат на "Димитровска награда", Народен художник, герой на социалистическия труд.
На 4 октомври 1949 г. доминираният от Българската комунистическа партия Министерски съвет с председател Васил Коларов приема решение за изработване на паметник на Съветската армия. Първата копка на бъдещия монумент е направена на 5 юли 1952 г., а при откриването през 1954 г. присъства и съветският маршал Сергей Бирюзов.
Паметникът е създаден от колектив с ръководител скулптора Иван Фунев с идеята да символизира признателността на българския народ към съветските воини. Автори архитекти са арх. Данко Митов, арх. Иван Васильов, арх. Любен Нейков и арх. Борис Капитанов. Автори скулптори са Иван Фунев, проф. Любомир Далчев, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Васил Зидаров и Петър Дойчинов. Художник график е Борис Ангелушев.
Монументът, висок 37 метра, изобразява войник от Съветската армия, ограден от мъж и жена, съответно работник и селянка от България. Целият мемориален комплекс включва и други скулптурни композиции около основния монумент.
Още през април т.г. от името на фондация "Искър" - в. "Сирак" и група земляци от Искърския край, се обърнахме с писма до кмета на Мездра Николинка Кътовска и председателя на Общинския съвет Делян Дамяновски, който е и председател на Областния съвет на БСП Враца. Поводът бе съдбата на родната къща на проф. Иван Фунев в с. Горна Бешовица, която той дари още през 1974 г. на общината с надежда, че тя някога ще стане музей. За съжаление от ремонта, който направихме тогава, досега къщата е изоставена без всякакви грижи и има опасност от самосрутване! Все още храня надежди, че отговорните институции в региона ще отбележат паметта на най-награждавания български творец и гражданин, макар и с някаква скромна проява. Свидетели сме на многократното боядисване и пр. скверни действия по Паметника на Съветската армия в София. Нямам никакво обяснение защо отговорните деятели на БСП не се възползват поне от 115-годишнината на проф. Иван Фунев и да дадат достоен отпор на бояджиите, платени от разни чужди фондации. Още преди месеци предлагах в родния край на нашия знаменит земляк да проведем обществено допитване и от името на родственици и почитатели да бъде чут и нашият глас не само за съдбата на нарочения за събаряне паметник в София!