1150 години от успението на св. Константин-Кирил Философ

За какво се сеща българинът на 14 февруари в последните години? Разбира се, чуждият празник "Свети Валентин", е на първо място. "Трифон Зарезан" вече му отстъпва. За малцина е Ден на българските археолози. А последното нещо, което народът ни отбелязва, е Успението на Константин-Кирил философ. Нищо, че с имената на Светите братя Кирил и Методий, дали "на вси славяни книга да четат", започва съзнателното детство на всяко българче. И всеки научен доклад, с който изследователи и политици отпочват поредната конференция. 

"За една нощ той създаде буквите. Разпространи словото по цялата земя и доказа в Рим, че освен на латински, гръцки и еврейски, народите могат да четат и пишат и на славянобългарски език". Така Климент Охридски възпява делото на Константин-Кирил Философ в "Пространно житие на Константин-Кирил". Буквите, преборването на триезичната догма, освещаването в Рим на славянските писмена и утвърждаването на цяла една нова култура в Европа. Това се знае. А кое всъщност помага на братята равноапостоли през 867 г. да изпълнят успешно цивилизационната си мисия? Случва се и благодарение на това, че те донасят в Рим мощите на Св. Климент, наричан третият папа Римски, загинал мъченически за християнската вяра през 101 г. от н.е. в Херсонес (Крим), където е бил заточен и убит.           

За това как двамата братя се сдобиват с тези мощи днес може да се снима истински екшън. През 860 г. по молба на Хазарския хаганат византийският император изпраща Константин Философ в т. нар. Хазарска мисия да помогне за приемането на християнството срещу проникналото там юдейство. Зад гърба му е усвояването на висшите науки в Магнаурската школа, както и арабската му мисия при сарацините в Багдад. Тепърва му предстоят знаменитата Великоморавска мисия и последният му дипломатически триумф в Рим - Кирил умира там само на 42 години. В пътуването при хазарите Климент взема и брат си Методий. А по пътя за Хазария, изчаквайки благоприятно време за морско пътуване, двамата спират в стария елински град Херсонес Таврически (днес Севастопол) - апетитна хапка за нашествия на множество народи и тогава, от генуезците до хазарите.      

В Херсонес Константин Философ научава, че мощите на Св. Климент папа Римски, известен и като първи епископ на Сердика (София), в течение на 800 години си остават на дъното на морето, там, където мъченикът е бил удавен. Св. Климент е смятан за ученик на апостолите Павел и Петър, епископ в Рим по времето на император Траян. Той бил заточен през 94 г. в мраморните кариери край Херсонес заради проповядване на християнството. Там той продължил своите проповеди, покръствал каторжниците и построил църкви. Заради тази си дейност през 101 г. бил умъртвен, като завързали на врата му желязна котва и го хвърлили в морето. Според легенди и писания, след молитвите на неговите последователи морето се отдръпнало на шест римски мили и открило дом, свит на мраморен храм, построен от ангелски ръце, с каменен гроб, в който се намирали мощите на светеца". Всяка година в деня на смъртта на Св. Климент Римски (23 ноември) морето се отдръпвало за 7 дни и вярващите стигали по суша до неговата гробница. После храмът бил занемарен и разрушен, а морето вече не отваряло път към него. 

В "Пространно житие на Константин-Кирил" Климент Охридски описва по следния начин как Константин Философ намира мощите: "Като чу, че Свети Климент още лежи в морето, помоли се и рече: "Вярвам на Бога и се надявам на Свети Климента, че ще го намеря и ще го извадя от морето." Той убеди архиепископа и, като се качиха на кораб заедно с целия клир и с благочестивите граждани, отидоха на мястото. Щом стигнаха, морето утихна съвсем и те започнаха да копаят, пеейки. Веднага се разнесе голямо благоухание, като от много кадила, и след това се появиха светите мощи. Поеха ги с голяма чест и прослава от страна на всички граждани и ги занесоха в града, както пише в неговото Обретение". 

Днес не ни е дадено да знаем какво е пишело във въпросната творба "Обретение", понеже тя е загубена в дебрите на времето. Така или иначе, на 4 юни 2008 г. в Севастопол е поставен паметник на Св. Кирил и Методий. 

А това, че двамата братя пазят мощите в Херсонес, по-късно, през 867 г., ги донасят като дар за Рим, изиграва голяма роля за освещаването на глаголическите писмена, за каноничното им утвърждаване и признаването на служението на старобългарски език. Константин и Методий са посрещнати тържествено в Рим и благословени от папа Адриан ІІ. Мощите са поставени в катедралата "Сан Клементе" в Рим, където през 869 г. е погребан и самият Кирил.   

Много, много по-късно науката открива поредната ирония в аналите на историята - установено е, че въпросните мощи ... не са на св. Климент Римски, а са на някакъв местен Херсонски мъченик на вярата, чието име също било Климент! И не мощите на Климент папа Римски, а неговите са положени в Рим! Но във втората половина на ІХ век се е вярвало, че те принадлежат на Климент Римски и това е изиграло своята съдбовна роля за нашите писмена.      

Съпокровители на Европа 

На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis папа Йоан Павел II обявява Константин-Кирил Философ и брат му Методий за съпокровители на Европа. Православните християни почитат Константин-Кирил и като един от Светите Седмочисленици. Православната църква отбелязва този ден като Успението на св. Кирил Славянобългарски.