12 дупки

Възпей, о, музо, оня гибелен гняв на печално известния като министър на културата Боил Банов! Насред вирусната карантина и той реши да се изяви. Нахвърли се безобразно връз... Софийския университет, който правел "откровени простотии". Сградата му е паметник на културата, а той, видите ли, я надупчил без съгласуване с Министерството на културата. Врява, скандал, камери, полиция, спиране на "ремонта", заплахи за 30 000 лв. глоби... Няма медия, в която Банов да не шества.

А какво се оказа? Ами, Университетът премахнал грозящите сградата му стари климатици, сменя мръсно белите им маркучи с тънки кабели за нова вентилационна система, които ще са скрити в улеи с цвета на фасадата. А "престъплението" е, че сред 12-те дупки от старите маркучи до прозорците има няколко нови. Отгоре на всичко,  махането на климатиците е по искане на Столичната община. Излагация е пишман геройството на културния ни министър. 

Смеехме се на бивша културна министърка, чийто любим композитор бил Златю Бояджиев. А какво да правим с Банов, който ругае Университета, че съсипал "къщата в Трявна" -  Алма матер изобщо няма имот в Трявна. Е, да доказва, че няма сестра. 

Имаше спор с Министерството на културата за къща на университета в гр. Елена. Съдът се произнесе в полза на учебното заведение. Така че, не Алма матер се поставя над закона, както твърди Банов, тъкмо обратното - властимащите у нас нехаят, че има закони.

А направо е срамота Банов да споменава и Балчик, където Дворецът - паметник на културата, е на собственото му министерство, не СУ прави ремонти там. Но тоя дворец е в университетската Ботаническа градина, към която имаше апетити, и вузът бе тормозен с години, та води сто съдебни дела да я спаси. Министерството иска просто да делят парите от входни билетчета, туй му е болката.

Изобщо, 30 години у нас от висшите училища, от научните институти, от читалищата, от творческите съюзи имоти само се отнемат и заграбват, винаги - с помощта на властта и в угода на приближените й. Всички тези народоугодни стожери на знанието и културата страдат заради имотите си. Заради тях е злобата към храмовете на духовността, каквато не видяхме към честни бизнесмени, когато например кино "Благоев" в София - също паметник на културата, бе превърнато в хипермаркет. Или когато в единствената запазена църква от Х век в Патлейна насред национален археологически резерват бяха сринати средновековните ателиета на знаменитата Преславска школа за рисувана керамика. Примери бол - 90 на сто от културните ни паметници са в окаяно състояние.

Прав беше Радой Ралин: "Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра".