175 години Манифест

Тези дни се навършват 175 години от първото издание на Манифеста на комунистическата партия. Че автори са Карл Маркс и Фридрих Енгелс, става известно едва около Парижката комуна. Още по-късно се разкрива първоначалното заглавие Предначертание на комунистически символ-верую - популярна форма за изява на възгледи, явила се и у нас със Символ-верую на българската комуна на Ботев. За 175 години Манифестът е най-превеждана, най-издавана и най-въздействаща политическа програма. Припомнянето му не е ритуална възхвала, а се налага от препоявата на обществени условия, за чиято промяна е написан, но и е изчезнал от програмния хоризонт на т.нар. левица, вкл. и българската, държаща се все по-ексцентрично след края на "реалния социализъм" и забравата на призивното: "Пролетарии от всички страни, съединявайте се!". 

Това е в съзвучие с опортюнизма и дрънканиците за идеология, като се забравя, че за авторите му "идеология" означава "фалшиво, превратно съзнание", подобно на религията, приказките за национална отговорност при господство на интернационален капитал и "честни частници", "солидарно" натоварени със същия данъчен процент, както и най-бедните. Такова превратно съзнание е и илюзията за гражданско общество, чиито адепти приписват на комунизма поредица войни, прикрити колониални робства и откровени преврати в полза на все по-стесняващи се глобални властови кръгове.  

Тази неофитска забрава засегна левицата у нас, разроила се в множество "политически проекти". Авангардът, съставен от тези, които познаваха в откъслечни преводи "за служебно ползване" модернизационните дебати от 1848 г. насам - за комуната през 1871, революциите около 1917 и Коминтерна, еврокомунизма след 1968 г., либералната демокрация след 1989 и глобализацията от края на ХХ век - заложи на колажите около свобода, солидарност и справедливост. "Национално отговорните" забравиха интернационализма и отидоха към водевилната версия на Добри-Войниковата "Криворазбрана цивилизация" с приказки за "семеен дребен и среден бизнес" и "християнска нравственост". Най-адаптивните пък се събудиха антикомунисти и се бетонираха в новата вечна истина с практически действия на класическа десница: 10% данъчна уравниловка, приватизация на държавно имущество, издръжка на социалните системи (транспорт, образование, здравеопазване, пенсионно дело и др.) най-вече от трудещите се при занемаряване на индустрията, раздробяване на селското стопанство, гетоизиране на градските покрайнини и селата с реторическо възмущение от всичко това, подплатено с щедро финансирани медийни кампании и фондационни проекти.

С оглед на конюнктурата тази забрава е обяснима, но и политически инфантилна: предпазва от призрака на комунизма така, както децата се завиват през глава, за да се пазят от страхотиите в тъмното. Затова 175-годишнината на Манифеста е повод да се припомнят 10-те му целеви мерки, актуални в спорността им до днес: 

1. Експроприация на поземлената собственост и използване на поземлената рента за покриване на държавните разходи.

2. Висок прогресивен данък.

3. Премахване правото на наследство.

4. Конфискация на имуществото на всички емигранти и бунтовници.

5. Централизация на кредита в ръцете на държавата чрез една национална банка с държавен капитал и изключителен монопол.

6. Централизация на транспорта в ръцете на държавата.

7. Увеличаване на държавните фабрики, средства за производство, обработване и подобрение на земите по общ план.

8. Еднаква задължителност на труда за всички, създаване на индустриални армии, особено за земеделието.

9. Единение на земеделието с индустрията, постепенно преодоляване на противоположността между града и селото.

10. Обществено и безплатно възпитание на всички деца. Премахване на фабричния труд за деца в сегашната му форма. Съединяване на възпитанието с материалното производство и т.н.