2011-а - Реформация без Просвещение

Ако трябва с две думи да се определи изтичащата 2011 г., за България несъмнено това е годината на Реформацията. Думата "реформи" бе спомената в медиите вероятно над 1 трилион пъти. Така 5 века след европейската Реформация на Лутер, Цвингли, Калвин и Мюнстер, които отрекоха непогрешимостта на папата, се случи и българската Реформация, която обожестви непогрешимостта на "Б.Б." Въоръжени с това оръжие, идеолозите Борисов, Цветанов, Дянков и Цачева ограничиха влиянието на демокрацията, отрекоха социалната държава, удавяйки народа в "реформи", които ще му държат влага може би десетилетия напред. 
Най-мащабни те бяха в стопанската част, където железният Дянков нагледно показа на 100-те топикономисти в света как може да се прави финансова реформа без финанси и икономическа без икономика. След подвизите на наш терен Б.Б. направи смел опит да реформира и европейската капиталистическа общност, предлагайки съвсем сериозно на лидерите й да намалят пенсиите и доходите на своите граждани до нивото на българските. По обясними причини те деликатно отклониха революционното предложение. Защото, ако на един френски пенсионер например пенсията стане 60 евро, с която той може да си купи на месец само около 15 кафета в кафенетата по Шанз-Елизе, то още на следващия ден Елисейският дворец ще бъде напълно разрушен, както преди 220 години Бастилията, и участта на президента Саркози няма да е много по-различна от тази на Луи XVI.
Особено дълбоки преобразувания бяха извършени в духовната, културно-масовата и физкултурната сфера. В резултат Премиерът се оказа равен на Пикасо в изкуството и по-велик от Бербатов във футбола. Така решиха културният министър Вежди и реформираната класация "Футболист на годината". В тази област реформите стигнаха толкова далеч, че за пръв път в модерната европейска история премиер на държава публично се ангажира да търси спонсори на частна фирма, в случая частната фирма ПФК "Левски". Представяте ли си английският премиер Дейвид Камерън да си зареже работата и да вземе да търси спонсори на "Челси", т.е. на руския милиардер Абрамович!? Като един и вигите и торите в парламента вкупом ще го обвинят в корупция и ще му вземат оставката.
И външната ни политика претърпя екстремални салтоморталета, от които ни се зави свят. Така например стана възможно външнополитическите приоритети на държавата да се сменят през няколко месеца. През септември Цветанов рече, че Шенген е най-важната ни задача във външен план. А през декември същият Цветанов каза, че всъщност по-добре било да не ни приемат сега. Очаква се оттук насетне външните приоритети на България да се отчтитат на всяко тримесечие, заедно с отчитането на водомерите от инкасаторите на ВИК. Как ли ни завижда английската дипломация, която, както е известно, не променя основните цели на Великобритания по няколко века...  
Като особено симпатична реформаторка се изяви парламентарната шефка Цачева, наричана гальовно от  официозните жълти медии "Леля Цецка". Та тя, след като реформира основно естествените науки, обявявайки петела за безгръбначно животно, миналия четвъртък се зае и с английската филология. За да се защити от атаките на нервирания Сидеров, тя авторитетно побългари прочута мисъл на Бърнард Шоу, приписвайки я, кой знае защо, на Уинстън Чърчил. Според Цачева Чърчил казал: "Ако на 20 г. не си бил член на БКП, нямаш сърце. Ако на 30 г. продължаваш да бъдеш - е друго". Понеже тя и на 20, и на 30 г. все е била член на БКП, не е зле на следващото заседание да обясни какво точно е "другото". След което се налага английските биографи на сър Уинстън спешно да преработят събраните му съчинения.
Та така, бедно, но затова пък весело, си живеем с родните реформатори. Проблемът е само един. В Европа векът на Просвещението дойде след века на Реформацията. У нас трябваше да е обратното. Щом като, казват, реформите били неизбежни, поне да ги правеха грамотни хора...