25 Октомври 2020неделя13:53 ч.

2012 - поредна тежка година за България

У нас се напластяват две кризи: кризата на трансформацията към бандитски капитализъм и световната криза

/ брой: 3

автор:Иван Ангелов

visibility 1587

В последната есенна прогноза на Европейската комисия (ЕК) разделът за България е озаглавен "Умерен растеж в нарастваща несигурност". Втората част на заглавието е вярна, но първата едва ли. Очаква ни поредната тежка година в дългата поредица от над 20 кризисни години. България, заедно с още няколко източноевропейски държави, е страна, където се напластяват две взаимно подсилващи се кризи. Първата е кризата на трансформацията от държавен социализъм към сегашния бандитски капитализъм. Втората е резултат главно на външни причини: световната криза от 2008 г. и настоящата дългова криза в еврозоната.
При спад на БВП у нас с 5,5% през 2009 г. и символичен растеж от 0,2% през 2010 г. ЕК очаква растеж 2,2% за 2011 г., като прогнозира 2,3% за 2012 и 3,0% за 2013 г. Аз очаквам растеж около 1,5% за 2011 г., който се дължи главно на външно търсене. За 2012 г.

прогнозирам нулев растеж

Друго не може да се очаква при нарастващата рестрикция върху вътрешното търсене (индивидуално, държавно и инвестиционно), очертаващия се спад на БВП през 2012-2013 г. в ЕС, който е главният ни търговски партньор, и забавянето на растежа извън ЕС, където беше пренасочена значителна част от износа ни през 2010-2011 г. Ако ситуацията в Европа през 2012 г. се влоши повече от очакваното сега, възможно е у нас да има слаба рецесия от около 0,5-1,0%. За 2013 г. е трудно да се прогнозира в тази сложна обстановка. Очаквам растежът да е около и дори под нулата и в никакъв случай 3,0%, както предвижда ЕК.
Симеон Дянков и този път ни напомни, че не е способен да прави сериозни икономически диагнози и прогнози. Той ни сервира поредното си недомислие - "предстоящата 2012 г. ще бъде по-добра за България от 2010 и 2011 г." Представете си абсурда - мощните икономики на страните в ЕС и извън него се свиват, но българската щяла да расте с 2,9%, щели да се повишават пенсиите и заплатите, щели сме да достигнем скоро средните европейски икономически показатели. Евентуалното намаление на ДДС от 20 на 19 или 18% щяло да понижи цените и да увеличи потребителското търсене в същия размер. Така може да разсъждава

само една суха кабинетна личност

скарана както с икономическата теория, така и със стопанската практика. Наистина е опасно за България, че такъв човек стои на кормилото на нашата икономическа политика! От него могат да се очакват всякакви икономически и финансови авантюри. Тяхната цена ще плаща покорно търпеливият български народ. И вече ги плаща 2,5 години.
ЕК прогнозира увеличение на индивидуалното потребление у нас с 2,1% за 2012 г. Това няма как да се случи при сегашната рестриктивна политика по доходите. То ще бъде около нулата. Не е изключен дори спад от 0,5-1,0%. ЕК прогнозира 0,5% прираст на публичното потребление. Това също е невъзможно при сегашните бюджетни ограничения. Още по-малко възможно е прогнозираното увеличение на инвестициите с 3,5%. Те ще са около и дори под нулата.
ЕК прогнозира повишение на износа с 4,7% и на вноса с 4,5%. И двете числа не са реални, особено за износа, поради неблагоприятната конюнктура в Европа и извън нея. Прогнозата по износа може да се потвърди само при по-благоприятни от очакваните външни условия, което е малко вероятно.
По структурата на факторите на растежа у нас ЕК разчита главно на вътрешното търсене - повишение с 2,1%.

Това също не е възможно

при сегашната брутална рестриктивна политика.
При спад на заетостта у нас с 5,9% през 2010 г., ЕК очаква този спад да е 3,1% през 2011 г., а за 2012 г. - слабо повишение с 0,1% и през 2013 г. - повишение с 0,9%. И двете прогнози са нереални. Заетостта ще намалява, а безработицата ще расте. Последните анкети на НСИ сред бизнеса го потвърждават.
Прогнозираното повишение на доходите на работещите със 7,2% през 2012 и със 7,1% през 2013 г. е силно преувеличено. Очаквам стагнация на номиналните трудови възнаграждения и леко намаление на реалните при прогнозираната инфлация от 3,1%, която е правдоподобна за кризисни условия. В кризисна обстановка потенциалът за инфлация е силно ограничен поради намаленото търсене.
Близка до реалното е прогнозата за запазване на отрицателното салдо в търговския баланс и малкото положително салдо по текущата сметка.
ЕК прогнозира за 2012 г. дефицит в консолидирания ни бюджет - 1,7% от БВП и структурен бюджетен дефицит от 0,7%. Това може да се случи при продължаване на силно рестриктивната бюджетна политика, но не е икономически и социално оправдано. Нищо не налага престараването на българското правителство, което планира за 2012 г. още по-нисък дефицит - 1,3%, при допустим до 3% и очакван средно за ЕС 3,9%. Прословутата финансова стабилност у нас, в името на която се прави това, е на такова мизерно ниво на индивидуално и колективно потребление, че европейските народи биха се разбунтували отдавна, ако бяха поставени в подобни условия. Българите обаче са покорно търпеливи. А колкото повече търпят, толкова повече ще ги мачкат!

Това послушно търпение

сега се експлоатира от правителството и от пазарните фундаменталисти и се оправдава с клишето за финансовата стабилност.
При 16,3% фактически публичен дълг у нас в края на 2010 г. ЕК очаква 17,5% в края на 2011 г., 18,3% в края на 2012 г. и 18,5% в края на 2013 г. Ако се съди по последните данни на БНБ (за ноември - 15,8%), в края на 2011 г. публичният дълг ще бъде дори по-нисък от 17,0%, но с това едва ли можем да се гордеем. България е в по-добра позиция в тази област от повечето страни в ЕС и може да си позволи по-гъвкава политика по-дълго с цел да се поддържа макар и минимален растеж, да не се повишава безработицата прекомерно и поне да се запазят доходите на достигнатото ниво. Нищо не заплашва финансовата ни стабилност, ако допуснем умерено и контролирано увеличение на дълга до 25-27% през следващите няколко кризисни години.
През следкризисните години държавният дълг може отново да се намали до около 15-17%, макар че това не е наложително. Особено ако се поддържа дълг до около 20-25%, като се вземат заеми за важни инвестиционни цели - изграждане на обекти за високотехнологични и експортноориентирани продукти; създаване на револвиращ се държавно-частен фонд с първоначален капитал от един милиард лева за финансиране на иновации и други рискови инвестиции; подобряване финансирането на здравеопазването, образованието и науката; допълнителни субсидии за инвестиции на общините; за строеж и ремонт на пътища от втора до четвърта категория и т.н. Само за сведение на читателя, очакваната публична задлъжнялост в еврозоната (при допустима до 60%) през 2012-2013 г. ще бъде около 90-91%, а за ЕС - около 85%. Кого впечатлява правителството с рекордно ниската публична задлъжнялост, освен че измъчва народа ни! А той търпи ли, търпи!
Като член на ЕС, рано или късно мястото на България е в еврозоната. Въпросът не е дали да се присъединим, а кога и как? Сега обаче се добавят и други резерви - дали България има интерес от такова присъединяване при новите условия за членство? Ако останат настоящите правила за участие на страните членки на еврозоната във Фонда за финансова стабилизация, създаден през март 2011 г., освен първоначалната вноска от около 300 млн. евро България би трябвало да внесе при поискване още няколко милиарда евро. Това е непосилно за нашата разстроена и бедна икономика.
Ако бяхме член на еврозоната, на 19 декември 2011 г. би трябвало да внесем и около 2 млрд. евро от 150-милиардната вноска на еврозоната в МВФ за подпомагане на силно задлъжнели страни членки.

Това също е непосилно за нас

България - най-бедната страна в общността, чийто народ търпи най-големи лишения поради погрешната държавна политика в продължение на години, би трябвало да помага на далеч по-богати страни членки за обслужване на натрупан публичен дълг.
България няма ясна политика и дългосрочна стратегия по присъединяването ни към еврозоната. Доколкото има наченки на такава, тя е фрагментарна, силно противоречива, не е обсъждана в Народното събрание и още по-малко в обществото. Изключително важното решение като присъединяването към Фискалния съюз на 9 декември 2011 г. стана без предварителни консултации с Народното събрание. Такива и досега не е имало. Никое друго европейско правителство не допусна такова своеволие. Често се чуват изказвания на министри, че ние сме за фискална интеграция, но няма да се откажем от ниските си преки данъци. Нима е възможна фискална интеграция без сближаване на данъчните политики на страните членки! А нашата данъчна политика, освен че е антиевропейска, е и антисоциална.
Изводът е очевиден: при сегашните правила за формиране на стабилизационния фонд България не е заинтересована от членство в еврозоната.

Цената на "входния билет"

е непосилна за нас. Правителството постъпи правилно, като отказа на 19 декември 2011 г. да внесе поисканите два милиарда евро за МВФ, но не по причините, посочени от Симеон Дянков, а поради нашата бедност. Ние нямаме такъв ресурс.
Като член на Евро+ и на новосъздадения Фискален съюз, България, заедно с други централно- и източноевропейски страни, трябва да настоява за промяна в правилата за участие при формирането на Фонда за финансова стабилност. Страните с под 75% БВП на човек от населението от средното в общността трябва да се освободят от плащания. Тук възниква и въпросът: защо най-богатите страни в ЕС налагат на най-бедните членки такива непосилни условия? Аз нямам рационален отговор на този въпрос.


 

Детските надбавки - само предизборно

автор:Дума

visibility 918

/ брой: 202

Ремонтът на жилище може да спести до 200 лв. от налога

автор:Дума

visibility 532

/ брой: 202

Държавата ще покрие част от данъка на таксиджиите

автор:Дума

visibility 379

/ брой: 202

Кирил Ананиев очаква 3% спад на БВП

автор:Дума

visibility 516

/ брой: 201

Протести в Полша

автор:Дума

visibility 0

Безредици в Рим

автор:Дума

visibility 69

Чехия регистрира 1000 смъртни случая за две седмици

автор:Дума

visibility 107

Туск: Борисов е в беда. Допусна грешки, но е демократ

автор:Дума

visibility 106

За едни хранилка, за други - бесилка

автор:Павлета Давидова

visibility 856

/ брой: 202

България се кълчи на американския пилон

автор:Юри Михалков

visibility 1353

/ брой: 202

Изборите в Северен Кипър и геополитиката

автор:Зорница Илиева

visibility 556

/ брой: 202

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ