07 Юни 2020неделя10:35 ч.

2014 г. се очертава да е по-щедра за българския бизнес

Оживлението в икономиката ни обаче е твърде крехко и в никакъв случай не трябва да се правят неразумни стъпки

/ брой: 6

автор:Йосиф Аврамов

visibility 1939

След четири години на рецесия и последвала стагнация вече са налице предпоставки за известно оживление в българската икономика. През третото тримесечие на 2013 г. ръстът на БВП бе близо 1% (0,8 %). Ръстът на износа за десетмесечието на 2013 г. бе 7%. Преустанови се трендът на растеж на безработицата, независимо че предколедно затвориха три завода и оставиха на улицата около 550 работници (два на американски инвеститори - за електроди в Ихтиман, частично и заводът за акумулатори в Търговище, а също и корабостроителницата в Бургас). Строят се обаче три предприятия на територията на Индустриална зона София, която се намира между Банкя и Божурище. На състоялото се в края на декември награждаване на най-успешните бенефициенти по ОП "Конкурентоспособност" бе отчетено, че благодарение на евросредствата, които българският бизнес е получил от ЕС, са разкрити около 3000 работни нови места, повечето от които са през 2013 г. 
Оживлението в икономиката ни обаче е твърде крехко и в никакъв случай не трябва да се правят неразумни стъпки от страна на правителството и парламента, които да нагнетят напрежение в инвестиционната общност. Тази препоръка следва да се спазва от всички парламентарни и по-значими извънпарламентарни сили, които трябва не само да си мерят думите, но и да съдействат за подобряване на инвестиционния климат у нас. В това отношение най-фрапиращият пример за това как не трябва да се държи един политик пред посланиците на страните от ЕС и впоследствие пред медиите, е на лидера на най-голямата опозиционна партия в НС - ГЕРБ, и бивш премиер Бойко Борисов. Той най-безотговорно ги "втрещи" с абсурдното си твърдение, че валутният борд бил застрашен от фискалната политика на правителтсвото на България, която междувременно е страна с третия най-нисък размер на дълга в ЕС. Никой сериозен макроикономист, финансист или политик у нас и в чужбина

не сметна това за сериозно

и не подложи на съмнение стабилността на валутния ни борд, но то за няколко дни бе повод на множество коментари и анализи.
Няколко дни по-рано, в стремежа си да уязви финансовата политика на премиера Орешарски, Бойко Борисов направи изявление, че ако продължават да се правят разходи, които според него са неоправдани, то България ще заприлича на Гърция. Той дори не е в състояние да разбере какъв грандиозен гаф сътвори. Нашата южна съседка на 1 януари 2014 г. поема за 6 месеца ротационното председателство на ЕС, същевременно е един най-големите инвеститори у нас, и независимо от кризата в гръцките публични финанси нито един от заводите и банките с гръцки собственици не е преустановил дейността си в България. А те дават препитание на няколко десетки наши сънародници. Дори след известно намаление на заплати и пенсии в Гърция доходите на гръцките работници и пенсионери са няколко пъти по-високи от тези на българите. Политическото говорене не е като при коментар след любимите занимания на Борисов като футболен мач или след игра на карти и трябва много да се внимава какво говори за в бъдеще и да не става за смях. Да се обижда страна като Гърция, която е много добър наш съсед, и то в момент, когато тя вече излиза от кризата, е не само недалновидно, но и говори за ниска политическа и обща култура.
За смях Бойко Борисов стана най-вече с първото си изявление, че валутният борд е застрашен, независимо че дори само говоренето по тази тема е опасно и вредно. Съзнава ли го обаче бившия ни премиер? Едва ли! Така той се нарежда до кохортата от спекуланти и обслужващите ги псевдофинансисти и пишман анализатори, които вече 18-а година след въвеждането на валутния борд на 1 юли 1997 г. вещаят неговия крах. Понеже и те съзнават, че това на този етап е невъзможно, то обикновено проявяват псевдозагриженост към българските износители и зоват към промяна на съотношението между лева и еврото. Това са съмнително забогатели и свързани с подземния свят типове, на които тежат огромните кредити и целят тяхната обезценка.
Валутният борд ще бъде отменен в деня, в който България се присъедини към еврозоната, и в това не трябва да има никакво съмнение. "Валутният борд" на практика включва активите на управление "Емисионно" на БНБ, които в последните няколко години са достатъчни за неговото поддържане. На 17 декември 2013 г. активите,  налични в управление "Емисионно", са 27,796 млрд. лв. и представляват валутните резерви на централната ни банка.

Досега те се инвестирани разумно

и дори по-скоро изключително консервативно в банкови депозити, най-вече в първокласни централни банки на най-развитите в икономическо отношение страни в света, а също и в монетарно злато, както и в държавни ценни книжа, емитирани също от най-силно развитите държави, и на практика са безрискови. Пасивите на управление "Емисионно" се отнасят в няколко направления. Наличните банкноти и монети в паричното ни обращение и на 17 декември 2013 г. са 9,938 млрд. лева. Минималните задължителни резерви на търговските банки на тази дата са в размер на 6,338 млрд. лв. Авоарите на правителството или фискалният ни резерв на тази дата пък е 5,014 млрд. лв. Средствата, които държавните предприятия са депозирали в БНБ, са в размер на 1,53 млрд. лв. 4,965 млрд. лв. са наличните средства, които са собственост на БНБ.
  При крайна необходимост БНБ (България е част от ЕС) има т.нар. наличен кредитен прозорец с Европейската централна банка (ЕЦБ) за привличане на паричен ресурс в случай на екстремни обстоятелства. Налице са и превантивни мерки, чрез които неразумните политици следва да не се подлагат на изкушения към посягане на стабилността на борда, независимо че неговите активи са възможно най-добре гарантирани. В Закона за БНБ от 1997 г., когато бе въведен валутният борд, има изричен запис, че активите на БНБ не може да бъдат инвестирани в български държавни ценни книжа. На практика по този начин законодателно на БНБ е забранено да отпуска кредити на българското правителство. Тази мярка също сама по себе си представлява сигурна гаранция, че страната ни ще стане първоначално член на ERM 2, а впоследствие и на еврозоната, при наличие на валутен борд.
Налице са и няколко други предпоставки, че валутният борд не е застрашен, които бяха сторени от сегашното правителство и управляващо мнозинство, независимо от натиска на протестите, които повече от шест месеца продължават с различен интензитет и форми. Най-съществената е успокояването на бизнессредата у нас и преустановяване на практиката на предходното правителство на ГЕРБ за рекет над представителите на бизнеса и недопускането на повечето негови представители до обществени поръчки. В резултат на този рекет и ненавременно плащане на извършени услуги и доставки от страна на бизнеса на държавата и общините у нас фалираха между 100 000 и 150 000 МСП и на улицата излязоха нови 150 хиляди безработни. В последните 6 месеца при новото правителство се наблюдава навременно заплащане на бизнеса за обществените поръчки от страна на фиска и регулярно възстановяване на данъчния кредит по ЗДДС.
Освен това парламентът реши на едно от последните си заседания през 2013 г., че офшорни дружества не могат да участват в конкурси за обществени поръчки, приватизационни сделки, конкурси за получаване на концесии, придобиване на държавно или общинско дружество, застрахователна и хазартна дейност, както и радио- и телевизионна дейност. Сред забраните е и учредяването или участието в собствеността при издаване на периодични издания. Предвидена е от законодателя глоба от 10 до 50 хил. лв. за предоставяне на документи с невярно съдържание, а при повторно нарушение глобата достига 500 хил. лв.
Друга съществена мярка, която ще облекчи значително МСП с оборот до 500 хил. лв., е възстановяването на данъчния кредит по ЗДДС на касова основа, т.е. веднага след фактуриране на стоката или услугата, а не след заплащането й от контрагента им, както бе досега. Това несъмнено    
ще "отпуши" стопанския оборот
в страната, но следва от 2015 г. тази мярка да се приложи и за останалите по-големи фирми, като същевременно те следва да подлежат на много стриктен данъчен контрол, в т.ч. и от новосъздадената дирекция за фискален контрол към МФ.
Третата мярка е възможността за финансиране на субектите от публичната сфера, в т.ч. и общините от двата фонда ("За растеж и развитие на регионите" и "За образование") с общ размер от 640 млн. лв.
Четвъртата мярка, която засега е само добро начало, е отпускането на 20 млн. лв. за Националния иновационен фонд. Налице е възможност от страна на МС и НС и съдействие от страна на ръководствата на МИЕ и МФ, за този фонд за иновации в бизнеса да се предвидят допълнително през текущата 2014 г. поне още 30-40 млн. лв. Тези допълнителни средства, освен от резерва за непредвидени разходи, може да са и за сметка на допълнително събрани приходи от НАП и АМ.
Благодарение на посочените мерки и на известно подобрение на икономическата среда в страните от еврозоната, според данни на БТПП България е подобрила позициите си в определянето на по-известните индекси, както и в авторитетните класации, представени през 2013 г., като:
- "Индекс на глобалната конкурентоспособност 2013-2014", където страната ни заема 57-о място, изкачвайки 5 позиции спрямо доклада 2012-2013 (62-ро място). За поредна година от критериите, включени в индекса, най-добра оценка България получава за макроикономическата стабилност, а най-лоша за дейността на институциите.
- Класацията "Най-добри страни за бизнес", където България се изкачва на 42-ра позиция през 2013 г. от 49-а. По-благоприятното ни място се дължи на оценката за "функциониране на фондовия пазар" - на 5-о място сред общо 145 държави.
- "Индекс на икономическата свобода", при който България напредва с едно място - на 60-а позиция сред 177 държави в доклада от 2013 г. спрямо 61-во място през 2012 г.
  Според изследване на друга работодателска организация - БСК, българската икономика се оттласква от дъното, но все още не сме преодолели кризата. В проучването се посочва, че оптимистите в бизнеса са се увеличили двойно през 2013-а спрямо 2012 г. 22% от анкетираните са посочили, че бизнес климатът се е подобрил, а всеки трети представител на бизнеса е оптимист за 2014 г.
Твърде важно е, че за първи път през последните 2 години у нас се наблюдава

ръст на производството от 4,1%

В проучването се посочва: "Очаква се един сериозен ръст на европейската икономика, която по линия на износа да изтегли и българската икономика. Надяваме се, че при един дълготраен ръст на европейската икономика ще се увеличи и потокът на инвестиции в страната", а също "за да има инвестиции и за да не пада кредитният рейтинг на България, е необходима политическа стабилност и оттласкването от дъното на икономиката е факт благодарение на съживяването в ЕС".
Остава през 2014 г. тези позитивни прогнози за развитието на българската икономика да се сбъднат, но това зависи преди всичко от съвместните усилия на бизнеса, правителството и парламента, както и на всички граждани на България. Те следва да способстват за нормализиране на бизнессредата и за преодоляване на страха и несигурността от държавен рекет и репресия срещу бизнеса, които бяха патент на ГЕРБ и на кабинета "Борисов". Необходимо е да престанат и упражненията по непремерено политическо говорене, които са не по-малко вредни за икономическия ни просперитет.
 

43 са новите случаи на коронавирус у нас

автор:Дума

visibility 136

Топло с кратък дъжд

автор:Дума

visibility 94

Испания отваря нощните клубове

автор:Дума

visibility 156

Нови 125 заразени c коронавирус в Македония

автор:Дума

visibility 191

Хиляди на протест срещу расизма в Лондон

автор:Дума

visibility 187

Датата

автор:Дума

visibility 276

/ брой: 105

Горяните от Ню Йорк

автор:Христо Георгиев

visibility 989

/ брой: 104

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ