27 Май 2022петък21:35 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над страната ще преобладава слънчево време с по-значителни увеличения на облачността преди обяд над източните, а след обяд над планинските райони и там ще се развива купесто-дъждовна облачност, на места ще превали и прегърми. Ще духа слаб до умерен северозападен вятър. Максималните температури ще бъдат между 22° и 27°, по-ниски по Черноморието, в София - около 22°. Днес над страната ще преобладава слънчево време с по-значителни увеличения на облачността преди обяд над източните, а след обяд над планинските райони и там ще се развива купесто-дъждовна облачност, на места ще превали и прегърми. Ще духа слаб до умерен северозападен вятър. Максималните температури ще бъдат между 22° и 27°, по-ниски по Черноморието, в София - около 22°.

Няколко пъти през отиващата си година Кирил Петков и Виолета Комитова като служебни министри на икономиката и регионалното развитие разкриваха далаверите на предишната власт

2021 г. - Залезът на бойкономиката

При управлението на ГЕРБ ин хаус поръчките станаха порочна практика

/ брой: 247

автор:Евгени Гаврилов

visibility 2114

Има спор кой точно е въвел понятието "бойкономика". Някои приписват авторството на някогашната Му коалиционна партньорка Меглена Кунева. Преглед в архивите обаче показват, че понятието е използвано много преди нея. В случая авторството не е важно, по-важното е какъв смисъл може да бъде вложен в него с днешна дата. Най-общо казано при нея цялата държава бе строена и той ѝ подхвърляше пачки от прозореца на джипката. Освен това при бойкономиката желаното се приемаше за действително.

С погрешните си антикризисни действия българското правителство е задълбочило и удължило ефекта на глобалната финансова и икономическа криза в България. Това твърдят анализатори от Виенския институт за международни икономически изследвания в най-новото си проучване на икономиките в Централна и Югоизточна Европа. Имайки предвид относително доброто здраве на българската икономика преди избухването на глобалната криза, причините за настоящото ѝ тежко състояние трябва да се търсят предимно вътре в страната, отсичат икономистите във Виена. 

Този доклад е отпреди десетина  години за тогавашната финансово-икономическа криза, но съжаление изводите от него са актуални и сега, при коронакризата. Защото при среден ръст на европейската икономика от над 10%, българският ръст се сви до малко над 4%. Така че растежът в България изобщо не е догонващ, а ако искаме да стигнем средния доход в ЕС, трябва да чакаме още - 45 години. Освен това източниците на растежа у нас започват да се изчерпват и ако трябва да търсим едно определение за отиващата си икономическа година, то без съмнение ще бъде залезът на бойкономиката. 

Логично разпадането ѝ бе съпроводено с поредица от скандали. Първият от тях избухна в 

Българската банка за развитие

Щом встъпи в длъжност като икономически министър в първото служебно правителство на Стефан Янев, сегашният премиер Кирил Петков обяви, че само на осем кампании ББР е отпуснала кредити на стойност 1 милиард лева. Той скоростно смени двама души от Надзорния съвет на банката и след това въведе таван от 5 млн. лв. на отпусканите кредити. 

Мерките бяха закъснели, но, както се казва, по-добре късно, отколкото никога. Кризата с коронавируса даде още повече ресурси на ББР. Еврокомисията одобри схема от 500 млн. лв. за увеличаване на капитала на банката, които да се ползват за гарантиране на кредити за пострадалия от кризата бизнес. Други 200 милиона лева бяха предвидени за гаранция за безлихвените заеми от 1500 лева, които правителството обеща на засегнатите от кризата физически лица. 

Преди година във вихъра на ковид кризата, държавната ББР наля 140 млн. лв. срещу 18% от капитала на частната Първа инвестиционна банка. Държавата плати по 5 лв. за акция, въпреки че пазарната й стойност беше 2,6 лв. В случая скандална бе не само високата цена на изкупените акции, но и фактът, че държавата не пожела да има дори свой представител в управлението на частната банка. В случая голямата вина и отговорност е кабинета на Борисов, не толкова на ББР.

Бившият финансов министър Владислав Горанов тогава се кълнеше, че дъpжaвaтa щe мoжe дa yчacтвa пълнoцeннo в yпpaвлeниeтo нa ПИБ кaтo гapaнт за качество и прозрачност. А Борисов в опит да убеди обществеността колко важна е за влизането ни в еврозоната тази сделка, дори увери, че Пъpвa инвecтициoннa e пoeлa aнгaжимeнт дa изкyпи oбpaтнo пpидoбититe oт ББP aкции c лиxвите и нямa дa имa зaгyби. 

Нищо от тези обещания не се случи. В момента цената на акция е паднала до 1.50 лв. и финансистите изчисляват загуба за държавата дотук от близо 100 млн. лв. 

ДКК - черната кутия 

Пак Кирил Петков като икономически министър даде началото на трансформация на "черната кутия" по времето на управлението на ГЕРБ - "Държавната консолидационна компания" (ДКК). Тя беше създадена по времето на първия кабинет на Бойко Борисов през 2010 г. Идеята на тогавашния финансов министър Симеон Дянков беше в нея да влизат парите от приватизацията на малкото останали държавни фирми, за да не отиват в Сребърния фонд за пенсии. Първоначалният ѝ капитал беше 19 млн. лв. По време на втория и третия кабинет на Борисов обаче ДКК се трансформира в холдингова структура, в която бяха вкарани редица държавни предприятия - от производство на мляко, през строителство и оръжия до ремонт на язовири. Капиталът ѝ нарасна на около 1 млрд. лв. ДКК е и един от едрите кредитополучатели от ББР със заем от 172 млн. лв., като 130 млн. лв. от него са отишли за ремонт на язовири по документи. Една от първите компании, която бе извадена от ДКК, е скандално известното дружество "Монтажи". То ще отиде на пряко подчинение на Министерството на икономиката. "Монтажи" получи от ДКК чек за 754 млн. лв. за ремонт на язовири, рекултивация на мини и изграждане на нов правителствен комплекс с инхаус възлагане. След което се оказа, че е преразпределило почти цялата сума на три фирми - "Ковел про" ЕООД (367 млн. лв.), "Планекс-ГЕС" ДЗЗД (228 млн. лв.) и "Абак ДС" ЕООД (125 млн. лв.), разкри финансовият министър Асен Василев. 

Като резултат от всичко това ремонтът само на 10 язовири бяха отчетени. ДАНС започна проверка на ДКК, а преди дни вицепремиерът Корнелия Нинова прати писмо с искане проверката да бъде ускорена. Шокирана съм от начина, по който сауправлявани язовирите, заяви тя.

"Абсолютно няма нужда от съществуването на ДКК, но това не може да стане от днес за утре. Първата ни стъпка е да влезем в контрола на ДКК. После да сменим бордовете на част от тези компании и след това те да минават директно на подчинение на Министерството на икономиката, за да изпразним от съдържание ДКК", обясни през лятото Кирил Петков. 

Скандалите с дружеството продължават и сега. Назачените от новата власт изпълнителни директори няколко пъти бяха уволнявани от надзорниците, сред които доминират хора на ГЕРБ. Кирил Петков дори обаче успя да накара анонимното ръководство на ДКК да пусне поне интернет сайт на компанията.

Пътища фантоми 

"В "Дискавъри" тея предавания, където са за строежите, си заслужава да го видят този строеж", Така тогавашният премиер Борисов се размечта при едно от посещенията си на строящата се магистрала "Хемус". 

Малко вероятно беше обаче световният телевизионен канал да обърне внимание на поканата, защото в нормалните държави строителството на магистрали не се смята за инженерно чудо. По-скоро чудо е, че повече от 45 години магистралата не може да бъде изградена изцяло, а ремонтите по тотално износени стари участъци не свършват. Добре че не дойдоха от "Дискавъри", защото трябваше да снимат филм не за строителните подвизи, а за строителните далавери около нея.

Път към бъдещето - това е девизът на държавната компания "Aвтомагистрали". От случващото се през последните години изглеждаше, че това бъдеще е светло, но - уви! 

От декември 2018 г. досега дружеството, което е с принципал Министерството на регионалното развитие и благоустройството, сключи договори за изграждането на магистрала "Хемус" за модернизация на отсечка от пътя Видин - Ботевград и укрепване на 74 свлачища за общо 4,6 млрд. лв. без ДДС. Договорите бяха сключени директно, без търг. Аргументът на правителството на ГЕРБ беше, че така ще се използват пари от излишъка и така трасето ще бъде построено по-бързо, а ще се избегне и обжалването на процедурата.

До декември 2018 г. за "Автомагистрали" се чуваше малко, но компанията нашумя с изграждането на "Хемус", когато изненадващо и без каквато и да е обществена дискусия правителството реши, че именно тя ще строи магистралата. Без какъвто и да е предишен опит в това строителство. До тогава компанията се занимаваше само с ремонти на пътищата, като и тях превъзлагаше на подизпълнители. Първо, стойностите на тези договори изглеждат високи, особено след като не са минали през филтъра на конкуренцията. Както беше отбелязано в текст от миналогодишното издание на Черната книга "Тъмният милиард", открити процедури по обществени поръчки смъкват цената с около 10%. Например стойностите на договори за проектиране и строителство съответно на 9,3 км и 16 км от "Хемус" са 66 млн. лв. и 143,7 млн. лв. с ДДС. И в двата случая цената е била критерий за оценка на офертите и така е постигнато ниво от между 7 и 9 млн. лв. на километър. В случая с "Автомагистрали" цената е повече от 10 млн. лв. на километър. Отделни участъци от нея 4, 5, и 6 дори са още по-скъпи - по 17 млн. лв. километъра. На всичко отгоре се строи и незаконно - без отчуждителни процедури, одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, както е по закон. Така обещанията на предишната власт, че магистралата ще бъде готова до 2024 г. отидоха в небитието.

 

 

 

 

 

А правата на стотици хиляди българи?

автор:Борис Цветков

visibility 172

/ брой: 101

Лицемери

автор:Страхил Ангелов

visibility 135

/ брой: 101

Истински народен човек

автор:Продрум Димов

visibility 123

/ брой: 101

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ