2/3 от деветокласниците ни нямат творческо мислене

Освен по математика и природни науки българските 15-годишни ученици са доста назад и по отношение на творческото мислене. Това показва представен от МОН доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от изследване за творческото мислене сред учениците. То е проведено през 2022 г. в рамките на последното издание на голямото международно изследване на грамотността PISA, в което от нашата страна участваха над 6000 ученици от 202 училища.
По показателя, измерващ умението да се генерират оригинални и творчески идеи и да се предлагат иновативни решения за социални и научни проблеми, средно учениците ни са постигнали 21 точки, докато при останалите държави средните точки са 33 точки. Най-високият резултат е за Сингапур - 41 т.
Българските ученици, постигнали най-високите 5-то и 6-то равнища, са едва 7.8% при средно ниво за ОИСР от 27%.
Откъм решаване на научни проблеми данните изглеждат така - само 19% от българските ученици са успели да се справят напълно със задачата за решаване на научен проблем, докато средно при връстниците им по света този процент е 32 на сто.
Учениците са получили компютърно базиран тест с различен набор от задачи (само с отворени отговори), като са били оценявани в 4 области - писмено изразяване, визуално изразяване, решаване на социални проблеми и решаване на научни проблеми.
Сред задачите за писмено изразяване например е била да се създаде оригинален плакат за Фестивал на науката, който да представя темата "Живот в космоса". Тук пълен кредит се присъжда за креативни идеи, които включват Земята, като основен компонент, използван като символ на живот в космоса, както и компонентите, свързани с изследването на космоса - като астронавт, космически кораб. сателити, летателни средства и др.
Задача, изследваща визуалното изразяване, е да се създаде комикс за космоса, като учениците е трябвало да измислят диалог между Слънцето и Земята, който не би хрумнал на много хора.
Особено тревожна е огромната ножица в постиженията на българските ученици в зависимост от социално-икономическия им произход. Бедните ученици у нас имат драматично по-ниски резултати от тези с по-благоприятен произход - те са постигнали средно едва 14 точки, докато по-привилигированите - 28 т. ОИСР приема, че дори 3 точки се явяват огромна разлика, т.е. може да се заключи, че по-бедните български ученици изостават 3 пъти от връстниците си от по-богати семейства по отношение на генерирането на оригинални идеи и творческо мислене.