30 години по-късно

Когато избухна демокрацията и България започна изцяло да зависи от парите на МВФ и Световната банка, тарторите от Вашингтон не приемаха, че българите са бедни и затова ограничаваха помощта си. По критериите на тези финансови сатрапи щом имаш покрив над главата си, макар и панелен, не се броиш за сиромах. А при "лошия социализъм" 98% от българските семейства бяха успели да станат собственици на жилища. Тридесет години по-късно ситуацията е коренно променена.

Много хора се сблъскват със сериозни проблеми да осигурят или да поддържат "покрива над главата си", тъй като не могат да си позволят да закупят или дори да наемат жилище. За около 42% от едночленните домакинства и за 31% от наемателите на пазарни цени разходите за жилище са непосилни. Повече от една трета от младите не могат да си позволят собствен дом и затова продължават да живеят с родителите си. Голяма част от жилищния фонд е остарял и лошо поддържан, пише в доклад на същата тази СБ. Според данните в България има 3 млн. домакинства и 3,9 млн. жилищни единици, което може да предполага, че има излишък от жилища. Всъщност е обратното - почти една трета от тези жилища са необитаеми, което предполага, че около 3 млн. домакинства живеят само в 2,7 млн. жилищни единици. 

Не че у нас не се строят жилища. Напротив, жилищното строителство е един от най-бързо развиващите се сектори. Проблемът е, че неговата продукция вече е недостъпна за голяма част от хората. Наскоро от Асоциацията на строителните предприемачи прогнозираха, че България ще заприлича на Германия и Франция, където избухнаха протести срещу високите цени на наемите и жилищата. Там новите апартаменти се изкупуват от спекулативния капитал и банките, след което се предлагат на непосилни цени. От редица агенции за недвижими имоти също предупреждават, че след десетина години от нация на собственици ще се превърнем в нация на наематели. Явно ни очаква светло бъдеще.