13 Декември 2019петък18:05 ч.

На фокус

Продължение от вчерашня брой

30 години преход - 30 години скандали

Вместо да управляват, 18 правителства злоупотребяваха с надеждите на хората

/ брой: 219

автор:Евгени Гаврилов

visibility 723

В навечерието на Коледа през 2015 г. министърът на правосъдието Христо Иванов обяви оставката си от парламентарната трибуна, след като всички партии с изключение на част от Реформаторския блок бламираха предложената от него съдебна реформа и гласуваха конституционни промени, утвърждаващи "върховенство на главния прокурор". Веднага след това лидерът на "Демократи за силна България" и съпредседател на РБ Радан Кънев съобщи, че минава в опозиция на правителството, въпреки че неговата партия имаше представители в кабинета.

След Веселин Вучков Христо Иванов стана вторият министър, който си тръгна заради липса на подкрепа за предложени от него реформи. На негово място бе избрана Екатерина Захариева. Няма и два месеца след това Борисов уволни и министъра на образованието Тодор Танев, също от квотата на т.нар. Реформаторски блок. "Заради системно появяващите се проблеми в министерството и сектора, смятам, че ресорът трябва да бъде поет от друг", писа тогава пресцентърът на МС от името на премиера. Мястото бе заето от готовата за всякакви лупинги и длъжности Меглена Кунева. А за отстраняването си Танев обвини съпартиеца си Радан Кънев. Възможно е да съм ядосал Радан Кънев, защото не му вдигам телефона. Може да се е вбесил, че преместих една жена от една стая в друга, поясни тогава Танев. През май 2016 г, след решението на АБВ да оттегли подкрепата си за ГЕРБ представителят на партията в правителството Ивайло Калфин напусна постовете на вицепремиер и на социален министър. Неговия стол зае Зорница Русинова. Някъде по това време десните с негласна поддръжка от властта с просташки доноси срещу Ирина Бокова опропастиха шанса българка да оглави ООН, избран бе Гутериш.   

Задаваха се президентски избори. ГЕРБ ги загуби и Борисов за втори път сдаде премиерското кресло. В него седна служебният министър-председател Огнян Герджиков. Едно от първите неща, които той направи, бе да отмени прословутото постановление 208 на предшествениците си, което предвиждаше прииждащите към България бежанци да бъдат разселвани и интегрирани в малките населени места у нас. Този кабинет ще се запомни и с отмяната на концесията на летище София. След него обаче процедурата бе стартирана отново и в момента е на финалната права. Освен това кабинетът на Герджиков обяви, че конкурсът за купуването на нови многоцелеви изтребители е спечелен от шведската компания "Грипен". Нещата обаче се промениха с идването на третото правителство на Борисов и то вече плати осем самолета Ф-16. 

На 4 май 2017 г. Бойко Борисов се закле за трети път като премиер на България. В най-новата ни история той е единственият политик, който заема поста за трети път. И с това Борисов е на път да постави няколко рекорда. Ако сегашното му правителство успее да изкара пълен четиригодишен мандат, той почти ще догони рекордьора от социалистическия ни период Станко Тодоров с 3597 дни управление. Борисов вече изпревари Стефан Стамболов, който е най-дълго управлявалият министър-председател, дошъл на власт след демократични избори. Стамболов е бил начело на държавата 2464 дни. Ако пък правителството "Борисов 3" оцелее до 2020-а, да речем, когато еврофондовете ще намалеят, Борисов ще надмине дори своя патрон и учител Тодор Живков, който е заемал премиерския пост 3146 дни (от 27 ноември 1962 до 9 юли 1971 г.). Но казаното дотук е в сферата на предположенията и статистиката. 

Така или иначе мандатът вече е преполовен. Изминалото време бе характерно с много приказки и обещания. Те са резултат от основната сюжетна линия в това управление - нарастваща вътрешнополитическа агресия и конфронтация, както и противопоставяне в обществото. Други отличителни черти са минималните реални действия, но най-вече скандалите - от категорията "Суджукгейт" и разследването на ремонтите на НДК за предстоящото ни европредседателство, частната детска градина в Перник, разположила се в сградата на общината, "Грипен"-ите и Ф-16, протестите заради защитената зона на Калиакра, както и тези на полицаите за по-високи заплати, безпардонното искане за отнемане на лиценза на "Дунарит" и т.н. Всички тези скандали създаваха нелицеприятен имидж на българската държава. Стана очевадно, че почти във всеки град има по един дерибей, близък до управляващата партия, който "коли и беси". А този управленски модел силно напомня феодална структура и има малко общо с реалната демокрация.

Всъщност, усещането е, че този кабинет е своеобразно продължение на "Борисов 2" и че този филм вече сме го гледали. Що се отнася до прочутия управленски стил на премиера, няма нищо ново в сравнение с предишните два, така и незавършени мандата. Отново станахме свидетели на незачитане на правилата на институционалната демокрация, на рушене на държавността и на разделението на властите. Новото е, че партиите, поели властта, нямаха абсолютно никаква готовност да управляват, както и  визия какво ще се прави и накъде ще върви страната. Затова парламентът два месеца буквално бездействаше поради липса на законопроекти.

Самата формула на структуриране на кабинета беше необяснимо раздута с четирима вицепремиери. Наложи се впечатлението, че са търсени постове за хора, а не хора за постове. Много бързо пролича, че и стиковката между коалиционните партньори е доста хлабава, екипността също куца, доста от наблюдателите забелязаха хаотичност в действията на този кабинет. Премиерът, министрите му и представителите на коалиционния му партньор "Обединени патриоти" сякаш копаят в собствените си градинки. Красимир Каракачанов се е вглъбил във военното министерство, Валери Симеонов (докато не го изгониха) се вихреше из крайморските дискотеки, мереше децибели и конфискуваше озвучителна техника, дори създаваше понякога усещането, че изземва функциите на вътрешния министър. Томислав Дончев не се знае за какво точно отговаря и какво прави. 

Борисов се хвали, че нивото на безработицата е спаднало драстично. Но остава другият проблем - за работещите бедни, за нарастващата бедност. И засега не се забелязва да се прави нещо, свързано с доходите на българските граждани.

Но причините, поради които Борисов не довърши предишните си два мандата, са налице и сега. ГЕРБ очевидно няма никакво намерение да прави радикални реформи в която и да е област. В здравеопазването например. Премиерът непрекъснато се хвали с милиардите, които "се наливат" в този сектор. Но да наливаш пари в нереформираното ни здравеопазване е все едно да наливаш вода в пясъка. И въпреки увеличените средства, недоволството се увеличава и сред пациентите, и сред работещите в системата. А доплащанията хвърчат нагоре. В края на октомври 2017 г. пръв от третия кабинет на Борисов си тръгна именно здравният министър Николай Петров. Това стана след журналистическо разследване, според което Петров като началник на ВМА е възлагал обществени поръчки на мъжа, с който дъщеря му живее. Тогава неговото място зае финансистът Кирил Ананиев. 

На 25 август 2018 г. автобус катастрофира на пътя Своге-София при разклона за село Лесковдол. До 8 октомври 2018 г. жертвите на катастрофата стигнаха 20. Основната причина се оказа лошо ремонтираният път. След произшествието трима министри - на регионалното развитие Николай Нанков, на транспорта Ивайло Московски, на вътрешните работи Валентин Радев подадоха оставки. Техните места бяха заети съответно от Петя Аврамова, Росен Желязков и Младен Маринов. Последва червен картон за министър Цецка Цачева (правосъдието) заради "апартаментгейт". Преди нея под обществен натиск бе освободен и вицепремиерът Валери Симеонов. Това стана, след като той обиди протестиращите майки на деца с увреждания и ги нарече "кресливи жени на уж болни деца". За овакантения пост парламентът избра съпартийката на Симеонов Марияна Николова. 

Няма да бъде истина, ако се каже, че през последните 10 години само изпълнителната власт се е тресяла от скандали. Не й отстъпваха и другите две власти - законодателната и съдебната. Искра Фидосова, Живко Суджука, Лъчо Мозъка, Делян Добрев, телефонните разговори между съдийките Владимира Янева и Румяна Ченалова, където ставаше дума и за някаква къща в Барселона, Красьо Черния, прокурорът Николай Кокинов, постоянният ремонт на ремонтите в София са само върха на айсберга, който се вижда. Тук, разбира се, трябва да прибавим и "апартаментгейт", и терасите на Пацо, които според самия Борисов са разбили партията му.                                 

Вдигат цените на над 200 клинични пътеки

автор:Дума

visibility 5

Въвеждат помощи за вода от догодина

автор:Дума

visibility 45

Корнелия Нинова: БСП са хората, те чертаят бъдещето й

автор:Дума

visibility 142

Автобусните превозвачи започват протести от днес

автор:Дума

visibility 163

/ брой: 240

Близо 17% по-малко пари по аграрната европрограма

автор:Дума

visibility 147

/ брой: 240

Бонус-малус се отлага за пореден път

автор:Дума

visibility 117

/ брой: 240

Борис Джонсън ликува, обеща Брекзит на 31 януари

автор:Дума

visibility 112

САЩ пак размахаха санкционната тояга

автор:Дума

visibility 280

/ брой: 240

Кремъл изгони двама германски дипломати

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 240

Натиснатият бутон

автор:Ивелин Николов

visibility 274

/ брой: 240

Бъдещето от филмите идва до пет години

автор:Георги Георгиев

visibility 274

/ брой: 240

За Шекспир, Вазов и шестокласниците

visibility 338

/ брой: 240

Датата

автор:Дума

visibility 127

/ брой: 240

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ