3000 души годишно посягат на живота си

Годишно в България се регистрират около 3000 опита за самоубийство, а около 600 от посегналите на живота си умират. Тревожните данни бяха оповестени на тематичен семинар, организиран от Националния център по обществено здраве и анализи. Д-р Владимир Наков призова медиите да сведат до минимум отразяването на самоубийства. Най-често подобни опити са повлияни от медийното отразяване на посегателства върху живота. 

Само 20 на сто от българите, страдащи от депресия, тревожност и психични разстройства, са получили адекватна помощ. 14,5 на сто от хората у нас са с психични разстройства като тревожност, депресия и състояния, предизвикани от употребата на алкохол и наркотици. Данните бяха представени от д-р Захари Зарков, началник на отдел "Психично здраве", на семинар, посветен на изводите и измеренията на психиатричната стигма, организиран от Националния център по обществено здраве и анализи. Най-често болните търсят помощ от общопрактикуващите лекари. Десет пъти по-малко са лицата, обърнали се към психиатри, подчерта той. Като причини за честите психични разстройва д-р Зарков посочи генетични фактори и телесно заболяване.

Колегата му д-р Владимир Наков призова да се сведе до минимум информацията за самоубийствата. Той посъветва медиите да бъдат внимателни при отразяването им. Д-р Наков съобщи, че най-високите нива на повлияване и опити за самоубийство след медийно отразяване има при жените, но най-раними и изложени на риск са юношите. Той посочи, че общият брой на регистрираните опити за самоубийство у нас е около 3000 годишно, а около 600 от посегналите сами на живота умират всяка година. По думите на д-р Наков основният рисков фактор при самоубийствата са психичните разстройства, злоупотребата с алкохол, наркотици и шизофренията. Според него има някои основни правила, които не бива да се пропускат при отразяване на самоубийство. Сред тях са използването на думата "успешно" за самоубийство, която трябва бъде заменена със "завършено" или "умрял" от самоубийство.

Доц. Христо Хинков, директор на НЦОЗА, открехна вратата на историята на психиатричната стигма. Той подчерта, че тя представлява защитна реакция заради страха от непознатото.