41% от децата в 9 клас са под критичния нисък праг на знания

Българските деветокласници са на 46-о място сред връстниците си от 57 държави по разбиране, осмисляне и интерпретиране на писмени текстове. Това показва поредното измерване на знанията по функционално четене на децата между 15 и 16 години, проведено през април и май 2009 г. от международната организация за оценяване в образованието PISA. За 2009 г. акцентът е бил върху четенето. Резултатите са били оповестени едновременно в 7 града в света.
В изследването са участвали 4508 българчета от 179 училища и това е представителна извадка за страната. Учениците са били оценявани по скала със средна стойност 500 точки. На първите места по знания и умения за четене са децата от Шанхай в Китай (566 т.), Корея (539 т.), Хонконг - Китай (533 т.). Българските ученици са постигнали 429 точки, които ги поставят в една група в връстниците им от Сърбия, Румъния, Уругвай, Мексико, Тринидад и Тобаго. Леко успокояващо е, че при предишното проучване на РISA през 2006 г. нашите ученици са имали по-лош резултат - 402 точки, но сега гонят резултата си от 2000 г., когато точките им са били 430.
Учениците са били класирани и в 7-степенна скала, показваща нивото на знанията. На най-високо ниво на знанията - 6-о и 5-о, са съответно 0,2% и 2,6% от българските ученици. Затова пък на критичното 2-ро ниво на знание са 23,4% и по-надолу - 41% от родните деветокласници.
Особено тревожен факт излезе наяве в това изследване, каза Светла Петрова, координатор на РISA в България. Изключително голяма е разликата в точките на момичетата и момчетата - цели 61 точки, което се равнява на почти 2 години учене, обясни тя. Под второ ниво на знания са 29% от момичетата в 9 клас, но при момчетата - цели 52%. Няма обяснение за този факт засега, но от МОМН обещаха спешно да направят анализ със специалисти. 
Важен извод е, че в България, за разлика от другите страни, социално-икономическите фактори като образованост на родителите, богатство, брой книги в дома, майчин език, различен от официалния, имат твърде силно влияние върху знанието на децата. Това показва, че образователната система няма коригиращ ефект спрямо различията в обществото.
Деветокласниците се справят по-добре с разбирането на класически написани текстове, отколкото на диаграми, карти, схеми и пр., показва изследването. Тези, които четат разнообразна литература, имат по-висок успех от връстниците си, които четат художествена литература. Около 21% от учениците посочват, че четенето е "празна загуба на време".
По математика децата са постигнали средно 428 точки, а в природните науки - 439 точки.