5 дни и държавата вече лудна!

Няма и седмица, откакто натъманиха новото правителство, и лудостта се завърна в държавата в пълния й блясък... Тефтерите на Златанов изчезнали, защото били фалшификат, умно заподозря Бойко Борисов. Ти да видиш - съвсем случайно. И съвсем навреме. Тъкмо когато инициалите в тях се върнаха на власт. Няма тефтер - няма проблем. Не знам колко нагъл и циничен трябва да е човек, за да си отвори устата по темата, когато самият той се намира в открит конфликт на интереси. Поне до доказване на противното. Да оставим настрани факта, че адекватността на това изказване съперничи на лафа "Летели ято гущерчета, едните розови, другите-наляво". Защото изчезването на фалшификати е действие, лишено от смисъл. Просто ченгетата си спретнаха кражба, която сега сами ще разследват. А всички ние ще сме свидетели на поредния блудкав сериал с предизвестен край.
Предизвестен - както по план съдът спира едно след друго делата срещу втория "герой" на ГЕРБ Цветан Цветанов. Изненадани няма. Депутатският имунитет днес е желязна причина, въпросът е защо некорумпираното ни правораздаване така услужливо се правеше на разсеяно месеци наред. 
Никому неизвестен депутат от Реформаторския блок, сега коалиционен партньор на ГЕРБ, пък решил да остане в историята, като предлага нарочна промяна в закона за просветата, с която "престъпленията на комунизма" да влязат в учебниците по история. Само че тогава те вече няма да са учебници, а бумаги от предизборни платформи и речи на ДСБ. Защото същото, но с обратен знак - биха могли да поискат и други партии, засегнати от режима преди 9 септември 1944 г. 
На този фон икономическите "реформи", които мнозина чакат, тръгнаха с поредното местене - управлението на туризма се връща отново в София. При положение, че пак ГЕРБ по настояване на Дянков преди няколко години го прати в Пловдив.
А тепърва тръгва и голямото завръщане на стари кадри на ГЕРБ по фирми, министерства, агенции и ведомства. Вчера с рокади в ръководството на БДЖ, днес - за каквото друго се сетите. Новина, която бе посрещната на нож от служителите и синдикатите в железниците и с готовност за стачни действия.   
Иначе държавата не спира да се забавлява с главата си. Но не е толкова скандално това, че Плевнелиев си съчини някаква лична легенда къде бил на 10 ноември 1989 г. Много по-скандално е, че медиите си завряха главите в пясъка, а някои даже се чудят как да замазват лъжите му. И неговите, и на патрона му от "Дондуков" 1. А колко много обичаме да говорим как медийната свобода в България била отчайваща и как сме били на 100-то място в класацията по този показател.
Преди много време по история учехме, че когато в една държава положението стане критично, управниците обявяват война. Народът тръгва и за определено време забравя за тежкото си положение. Сега правят същото - измислят си истории, прехвърлят греховете на други, вдигат шум в медиите, обвиняват една купчина народ и си мислят, че ще отвлекат вниманието от наболелите проблеми. А в същото време не искат да си признаят, че не могат да ги разрешат. Рано или късно обаче пясъчната кула се срива. Жалкото е, че и след това не се знае дали няма да има само купчина пясък.