50 години по-късно светът пак е на кръстопът

В продължение на 10 години (2014 - 2024) Кристиан Вигенин е участвал активно в работата на Парламентарната асамблея на ОССЕ като зам.-ръководител на българската делегация.  Избиран е за специален представител за Южен Кавказ (2016 - 2018), вицепрезидент на ПА на ОССЕ (2018 - 2022), председател на специалната Комисия по миграция (2021 - 2022), специален представител за Източна Европа (2023 - 2024). В този период е участвал и в ръководството на Групата на социалдемократите, социалистите и прогресивните като зам.-председател (2016 - 2020) и председател (2020 - 2024).

Докато Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) отбелязва 50 години от подписването на Заключителния акт от Хелзинки на 1 август 1975 г., светът се намира на кръстопът. Основополагащите принципи, договорени преди пет десетилетия, остават изключително актуални, въпреки че геополитическата обстановка се е променила драстично. На фона на глобални напрежения, нарушения на международното право и отслабващо доверие между държавите, мисията и визията на ОССЕ заслужават подновено внимание. Годишнината е не само повод за честване, но и възможност за размисъл върху необходимостта от нова, устойчива архитектура на сигурността в Европа и в света.

Заключителния акт от Хелзинки: крайъгълен камък в дипломацията след Втората световна война

Заключителния акт от Хелзинки, подписан от 35 държави - включително САЩ, Канада и всички европейски страни (в това число и Съветския съюз) - представлява повратен момент в отношенията между Изтока и Запада по време на Студената война. Макар и да не е правно обвързващ договор, актът представлява политически ангажимент към спазване на общи принципи на международното поведение. Той предоставя рамка за сътрудничество в три основни измерения: сигурност, икономическо и екологично сътрудничество, и човешки права.
Това, което прави акта толкова значим, е неговият цялостен и всеобхватен подход. Той не поставя приоритет на едно измерение пред останалите, а третира военната сигурност, икономическото взаимодействие и правата на човека като взаимозависими стълбове на трайния мир. За първи път Съветският съюз публично се ангажира със спазването на човешките права и основните свободи - безпрецедентен компромис, който дава допълнителна сила на гражданското общество и дисидентските движения зад Желязната завеса.

Основни принципи, които все още са актуални

В сърцето на Заключителния акт от Хелзинки стоят десет основни принципа - т.нар. Декалог, които ръководят междудържавните отношения:
1. Суверенно равенство, уважение към правата, присъщи на суверенитета.
Всички държави са равноправни и имат еднакви права независимо от техния размер, икономическа система или политическа ориентация.
2. Въздържане от заплаха със сила или употреба на сила.
Държавите трябва да се въздържат от използване на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на други държави.
3. Неприкосновеност на границите.
Съществуващите граници не могат да бъдат променяни чрез сила.
4. Териториална цялост на държавите.
Държавите трябва да уважават целостта на всяка друга държава в нейните международно признати граници.
5. Мирно уреждане на спорове.
Всички международни спорове трябва да се решават с мирни средства, така че да не се застрашават международният мир и сигурност.
6. Невмешателство във вътрешните работи.
Нито една държава няма право да се намесва във вътрешните дела на друга държава, включително и по отношение на правов ред, икономика, култура или политическа система.
7. Уважение към правата на човека и основните свободи.
Държавите се ангажират да уважават правата на човека, включително свободата на мисъл, съвест, религия и убеждение.
8. Равноправие и правото на народите на самоопределение.
Всички народи имат право свободно да определят своя политически статут и да се развиват в икономическо, социално и културно отношение.
9. Сътрудничество между държавите.
Държавите трябва да си сътрудничат в икономическата, научната, културната и други сфери с цел насърчаване на международното разбирателство и стабилност.
10. Добросъвестно изпълнение на международноправните задължения.
Държавите трябва честно и в пълна степен да изпълняват задълженията, които са поели по международното право.
Тези принципи създават нова нормативна рамка за Европа и подпомагат изграждането на устойчив диалог и предвидимост в международните отношения по време на Студената война. Те водят до създаването на ОССЕ (първоначално КССЕ) като уникална платформа за дипломация и предотвратяване на конфликти.

От Студената война до днешните предизвикателства

Краят на Студената война и мирните революции в Източна Европа до голяма степен се дължат на ценностите, заложени в Хелзинкския акт. ОССЕ изиграва ключова роля в периода на преход, наблюдавайки избори, подкрепяйки демократични промени и посредничейки в етнически конфликти на Балканите, в Кавказ и Централна Азия.
През последните години обаче ефективността на ОССЕ бе поставена под въпрос, защото възникнаха редица конфликти в противоречие на обявените принципи. Инвазията на Русия в Украйна през 2022 г. беше окачествена като особено грубо нарушаване на принципите от Хелзинки и постави под въпрос оцеляването на ОССЕ като организация. Използването на сила за промяна на граници, дезинформационни кампании, намеса в избори и репресии срещу гражданското общество са директна заплаха за устойчивостта на сегашния ред за сигурност.
Тези предизвикателства подчертават ерозията на следвоенния консенсус и ограниченията на съществуващите механизми за прилагане на международни ангажименти.

Ролята на Парламентарната асамблея на ОССЕ

Съществен елемент от структурата на ОССЕ е нейната Парламентарна асамблея (ПАОССЕ), която служи като важен форум за диалог между законодатели от 57-те държави-участнички. Асамблеята насърчава междупарламентарното сътрудничество и допринася за демократичната легитимност на дейността на организацията. С над 300 парламентаристи, ПАОССЕ представлява повече от един милиард граждани и играе активна роля в наблюдение на избори, мирно посредничество и насърчаване на демократичните стандарти. Чрез редовни дебати, мисии и доклади тя спомага за изграждане на политическа отчетност и взаимно доверие, особено в условия на криза. Понастоящем Парламентарната асамблея търси новите посоки за изграждане на сигурност и диалог в региона на ОССЕ. Сегашният президент на асамблеята Пере Йоан Понс държи на пряката комуникация с гражданите и неслучайно изпрати своето послание до българските социалисти, събрани на Бузлуджа, точно на 1 август.

Към нова архитектура на сигурността

Днес навлизаме в епоха на многополюсен свят, белязана от технологични сътресения, хибридни заплахи, климатична несигурност и ново съперничество между големите сили. В тази нестабилна среда принципите от Хелзинки остават пътеводен фар. Но те изискват адаптиране и укрепване чрез модерни механизми и политическа воля.
Новата архитектура на сигурността трябва да надхвърли рамките на военно възпиране и управление на кризи. Тя трябва да успее да надгради съществуващата система в няколко съществени елемента:
- да укрепи и адаптира принципите на суверенитет, териториална цялост и човешки права към цифровата ера;
- да създаде нови норми и споразумения относно кибервойната, дезинформацията и изкуствения интелект в контекста на сигурността;
- да усъвършенства механизми за ранно предупреждение и бързо реагиране при конфликти;
- да насърчава включващи платформи за диалог с участието на гражданското общество и младите хора;
- да подпомага регионалните мерки за изграждане на доверие и възстановяване на прозрачността и контрола върху въоръженията.
Това усилие не трябва да се ограничава само до Европа. Сигурността е глобална, а транснационални заплахи като климатични промени, пандемии и икономическа нестабилност изискват съвместни действия и многостранен подход.
Докато отбелязваме годишнината на ОССЕ и подписването на Заключителния акт от Хелзинки, си припомняме силата на дипломацията и крехкостта на мира. Принципите, договорени през 1975 г., не са отживелица, а все още неизпълнени стремежи на света. Ако искаме да избегнем нова епоха на конфронтация, авторитаризъм и конфликти, трябва да се ангажираме не само с думи, но и с действия за изграждане на по-сигурен и справедлив международен ред, основан на сътрудничеството.
Това не е просто институционално предизвикателство - това е тест за политическа смелост, визионерство и лидерство.