6 юни 1944 г. - 6 юни 2014 г.

През XX век старата блудница Европа направи два опита да се самоубие, като сътвори две световни войни: Първата и Втората. На 1 август т.г. блудницата ще отбележи с гузна тържественост своето първо самоубийство - началото на войната 1914-1918 г.
Смъртоносното приключение започна със    застрелване на австрийския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево от сръбски националисти. Залязващата Австро-Унгарска империя и престарелият й император Франц Йосиф пламнаха от честолюбие. Вечно самонадеяната Сърбия отказа дори формално извинение. Царска Русия защити разглезената си любовница на Балканите. От своя страна Германия насърчи родствената си съюзница Австро-Унгария, като обяви война на Русия. Към германо-австрийския блок се присъединиха България и Турция; към Антантата - Англия, Франция, Япония, Италия, Румъния, Гърция. Първата световна война пламна и пожарът продължи четири години. Към края, когато се очерта плячката, във войната встъпиха и Съединените щати.
Истински постигнатите резултати са                30 милиона убити, от които 8 милиона по фронтовете и други 22 милиона - след войната, когато връз изтощеното население на Европа налетя "испанският грип". По този повод писателят Ерих Мария Ремарк роди изречението: "Смъртта на един човек е трагедия, убийството на милиони хора е статистика".
Като научава за суровите клаузи на Версайския договор, маршал Фош, главнокомандващ съглашенските сили на Западния фронт, победителят при Марна, спасител и национален герой на Франция, възкликва: "Това не е мир, това е двайсетгодишно прекъсване на войната". Само че пируващите политици на Западна Европа мислеха по друг начин. Мисленето им роди следвоенния хаос.
Хаосът и безредието в Германия докараха Хитлер. И Хитлер бе точно онази натягана в годините пружина, която, като освободи енергията си, удави Европа и целия свят. В началото на 1938 г. Хитлер присъедини Австрия към Германия, след което бе отправено искане към Чехословакия за връщане на Судетската област. Искането предизвика шок сред френските и английските ръководители. Между Чембърлейн от Англия и Даладие от Франция започнаха трескави    преговори, смесени с уплаха и притеснение. А и надежди, че Хитлер ще бъде най-сетне задоволен с претенциите си към Запада и ще обърне поглед на Изток.
През всичките години на двадесетилетието 1919-1939 г. Версайска Европа беше обърнала гръб към Русия. Русия не бе канена или пък бе допускана само отчасти до европейските форуми и конференции. На 1 септември Германия нападна Полша. Англия обяви война на Германия същия ден в 11 часа сутринта. Франция го стори два дни по-късно - на 3 септември. Втората световна война получи параметрите си.
Полша бе пометена за три седмици. Пролетната си кампания през 1940 г. Хитлер начена в средата на април и я приключи в средата на юни. Генералите му не атакуваха челно френската отбранителна линия Мажино, а я заобиколиха от север. По ден-два бяха отделени за Дания, Холандия и Белгия. След което немските танкове се втурнаха на юг към Париж. В наши дни ни показват час по час, с повод и без повод по телевизията парада на германската пехота в Париж на 15 юни 1940 г. Германците бият крак на площад "Шарл дьо Гол"... Английският експедиционен корпус, дошъл на помощ на изнемогваща Франция, се избави чрез бягство през Ламанша - чакаха го спасителните английски кораби.
През април 1941 г. фюрерът разигра Балканската кампания: за две седмици Кралство Гърция и Кралство Югославия предадоха богу дух. Балканският си шедьовър Хитлер увенча с въздушен десант на остров Крит - база на изтеглилите се английски войски. Нито един англичанин не се изплъзна от острова.
Нещата се влошиха още повече, защото през лятото, през есента и зимата на 1940 г. германското Луфтвафе започна да сипе разрушителните си бомби над Англия. Лондон, Манчестер, Шефилд, Бирмингам, Ковънтри бяха подложени на невиждани бомбардировки. Най-разрушен бе Ковънтри и д-р Гьобелс в своето злоезичие заяви, че създава нов немски глагол - ковънт-рийрен, ковънтри-рам, разрушавам до основи. И се заканваше, че предстои от Луфтвафе ковънтриране на всички английски градове.
За Европа нещата бяха до немай къде отчайващи. Перспективата бе хитлеристка тирания и ботуш. Старата блудница потъваше в небитието. Светът изневиделица узна, че на 22 юни 1941 г. в ранни зори този - занапред световноисторически ден - Хитлер е нападнал Съветския съюз. Същата вечер, пръв по БиБиСи Уинстън Чърчил заговори с развълнуван глас: "Виждам руските войници, застанали на прага на своята земя... Заплахата за Русия е заплаха за всички нас, за Съединените щати, за цял свят... Ще се бием, докато с Хитлер и нацистката чума бъде свършено".
Така заяви Чърчил. Навсякъде се чуха гласове на надежда, за избавление, освобождение и ново начало на света. Гласове имаше и в Съединените американски щати. Различни. В наши дни трябва да припомним изявленията на сенатора Хари Труман пред обединеното заседание на Сената и Камарата на представителите: "Наблюдаваме с жив интерес хватката между Германия и Русия. Ако видим, че надделява Германия - ще помагаме на Русия, ако надделява Русия, ще помагаме на Германия... и така да се унищожават взаимно".
На изборите през 1944 г. Труман стана вице, а на 12 април 1945 г., след внезапната смърт на Рузвелт, стана и президент на САЩ. Давате ли си сметка в чия глава е била замислена най-първо студената война? Труман подписа като президент и заповедта за атомната смърт на Хирошима и Нагасаки.
Чърчил посети Москва през 1942 г., ходи и във Вашингтон, посредничеше, правеше възможното. От Америка тръгнаха - вярно едва през 1943 г. - конвои с материална помощ. Половината кораби ставаха жертва на германските подводници, но Мурманск през 1944 г. бе най-оживеното руско пристанище.
За съжаление нещата в политиката стават, както Труман го беше казал. За Втори фронт в европейския континент Щатите започнаха да се тревожат, когато Съветската армия премина обратно разстоянието от Сталинград до полско-съветската граница и се насочи стремително на запад. И още поради това, че от 240-те германски дивизии, които Хитлер хвърли срещу Русия, 200 лежаха мъртви в подстъпите на Ленинград, Москва, Сталинград, Ростов на Дон, Донецк, Харков, Киев, Крим, Севастопол. И че срещу тези погинали 200 германски дивизии лежаха 400 руски дивизии, също погинали, изгорели, изчезнали. За спасение на своето отечество, за освобождението на Европа...!
Днес е 6 юни 2014 г. - 70 години от деня "Д", когато съюзническите войски на Америка и Англия дебаркираха на Атлантическото крайбрежие в Нормандия, за да се включат в довършване битката за освобождение на Европа. На тържествата в Нормандия ще има все още живи ветерани, благодарни днешни хора, миролюбиви мъже и жени, деца, младежи и девойки на днешна желаеща мир и добруване Европа. Ще присъствува и американският президент Барак Обама. Той пристигна онзи ден и бързешком се запъти към Полша и Украйна. Според изявлението му, дошъл бил да донесе на Източна Европа един милиард долара за нашата... военна сигурност.