65 години Индия чества Деня на републиката

Габриела НИКОЛАЕВА*

Денят на републиката се празнува в Индия на 26 януари. На тази дата през 1950 г. е приета Конституцията на Индия и така се полагат основите на демократично-държавно управление в новооснованата независима република. На същата дата през 1930 г. е гласувана Декларация за Независимостта на Индия от така наречения Национален конгрес, най-влиятелната и масова организация, работеща за освобождаване на страната от колониална зависимост. Това е първият акт, с който обществените и политическите лидери по това време единодушно и открито заявяват своята решимост да се борят за освобождаването на Индия от британската корона. Затова тази историческа дата е с особена значимост.
По-късно, оглавен от Джавахарлал Неру и с духовен баща Мохандас Ганди, Конгресът се превръща в първата политическа партия, която повежда република Индия

по пътя на независимо развитие

Всяка година в Делхи в Деня на републиката се организират големи празненства и военен парад, които преминават пред президентския дворец по булевард Раджпатх (Царския път) пред погледа на висши държавни служители, политици и други видни личности. Шествието се спира за поздрав пред трибуната, където обикновено се намират само министър-председателят на Индия и един държавен глава, специално поканен по политически, икономически или дипломатически причини.
Интересен факт е, че българският държавен глава Тодор Живков е деветият официален гост на тези тържества на новооснованата република, докато за първи път едва днес президент на САЩ представя страната си в лицето на Барак Обама.
Преди да отпътувам за България, вечерях с Джъгдиш Бхагвати и Падма Десаи - двама професори по икономика в Колумбийския университет. Десаи е специалист в областта на сравнителната икономика със специализация в Русия. В Деня на републиката през 2009 г. тя е отличена с държавната награда "Падма Бхушън". Нейният съпруг Бхагвати е съветник към ООН по глобализационните въпроси, номиниран е за Нобелова награда по икономика и е получавал множество отличия и почетни звания. Смятат го за бащата на икономическия прогрес на Индия, който се дължи на идеите му за икономическа либерализация. Естествено в разговора присъстваше и темата за Индия, за ролята й на

един от главните двигатели в глобалната икономика

която безспорно ще нараства и в бъдеще. И двамата икономисти си представят най-голямата, а все още млада демокрация в света като един експеримент - икономически, идеологически, политически, социален, културен и т.н. И колкото по-подготвен и научно-теоретично обоснован е, толкова по-грандиозен е ефектът от неговия успех.
Днес, в Деня на републиката, Индия напомня за своята значимост в съвременния свят и заедно с това за уникалната си историческа същност, която е неразривно свързана с нейното развитие. Според мен предимството на Индия е, че може да експериментира, като интегрира относително нови модели, без да отхвърля стари. Тя е може би единствената страна в света, която носи в себе си непрекъсвана и последователна интелектуална традиция от хилядолетия и чието дори

далечно минало е живо в настоящето

Нейното духовно, литературно и научно развитие през вековете е постоянно и единно без сериозни катаклизми, без резки промени, без отричане или забрава.
Дали тази последователност и непрекъснатост се дължи на това, че писмеността дълго време не играе роля в интелектуалния живот на древна Индия, за разлика от други цивилизации? Натрупаното знание и опит на предидущите мислители се пренасят, организират, развиват и систематизират само в лоното на устната традиция. Това е уникален процес, при който поколения учители и мъдреци постоянно повтарят, актуализират, рециклират и обогатяват стари и нови понятия и теории, а не ги записват, за да потъват в прах. Те говорят на санскрит - логично структуриран и закономерен, съзнателно съхраняван и усъвършенстван, сякаш за да продължи да служи вместо писменост. От XVIII век пр.н.е. започва ведийското учение, после се развиват брахманизмът, будизмът, джайнизмът и с тях философия, езикознание, математика, астрология, литература, които наследяват и развиват идеи от миналото и настоящето именно в устна форма.
Едва от III век пр.н.е. са открити едиктите на великия император Ашока, първото доказателство за използване на писменост в Индия. Но тя дълго служи само за административни цели, а не за интелектуална дейност. Санскрит остава езикът на поетите и мъдреците, и може би на боговете, а за други цели се използват местни диалекти. По-късно след І век това функционално разделение постепенно избледнява. Езиците на Индийския субконтинент се определят и остават в огромната си част достатъчно близки и взаимно разбираеми, обединени около епицентъра санскрит, закодирал художествения и интелектуалния труд от миналото. Същевременно те са и разединени от азбуките, които ползват, сякаш за да запазят своя индивидуален лик, докато повечето европейски езици се отдалечават с времето, но се обединяват от единна писмена система.
Индия е

огромен непрекъснат поток

като тялото на река Ганг, която според преданията извира от божествените небеса. Тя ги прекосява и достига земното пространство, където множество притоци неизбежно обогатяват нейното пълноводие, за да осъществи връзка между всички измерения на вселената.

*Авторката е възпитаничка на Националната гимназия за древни езици и култури "Св. Константин Кирил Философ". Завършва магистърска степен, специалност "Индология" в СУ "Св. Климент Охридски" и докторска степен в Unversity of Minnesota, САЩ. Професор-преподавател е в New York University от 1998 г. по езика хинди и индийска литература, ръководи езиковите програми "Южна Азия", главен ръководител е на национални проекти по обучение на чуждоезикови  преподаватели, член е на изпълнителния комитет на Националния съвет за редки езици на Северна Америка. Работи и в областта на социалната категория "пол" в литературата на санскрит. Има научни публикации в специализирани издания с езиковедска и педагогическа насоченост.


Всяка година в Деня на републиката се организират големи празненства и военен парад




Фрагмент от едикт (нормативен акт, указ) на Ашока

Индия е част от БРИКС и ролята й на един от главните двигатели на световната икономика ще нараства