70% от лобистите в Брюксел са корпоративни

Лора Вереке е на 32 години, от Франция. Специализирала е управление на околната среда в Университета в Манчестър. Лора работи като изследовател за "Обсерватория Корпоративна Европа" (CEO) с ресор търговия. CEO е базирана в Брюксел неправителствена организация, чиято основна мисия е да проучва дали и как корпоративните интереси влияят и са обслужвани от европейските институции. Нееднократно ДУМА е публикувала данни от нейните проучвания.

"Повечето евродепутати не са чели целия текст на СЕТА"

- Въпреки огромното недоволство на европейските граждани Европейският парламент одобри споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада (СЕТА). Лора, какво показаха евродепутатите с вота си?
- Евродепутатите, които гласуваха за СЕТА, ощастливиха лобитата на едрия бизнес. Мога да ви посоча някои от тях. Това са EFPIA - Европейското фармацевтично лоби, FoodDrinkEurope - Европейското лоби на хранителните мултинационални компании, Cefic - лобито на химическата индустрия в Европа, BusinessEurope - Европейското лоби на големия бизнес.
- Един от основните проблеми на ЕС е демократичният дефицит. Приелите споразумението евродепутати го затвърдиха...
- От самото начало преговорният мандат не беше публичен - това е основният проблем. По време на преговорния процес имаше много малко публична информация за договореностите, съответно и почти никакви начини обществените притеснения да бъдат адресирани. Нямаше публичен дебат, гражданите не знаеха какво се случва. Единственото време за такъв дебат бе, когато СЕТА дойде в Европейския парламент. Тогава обаче вече не бяха възможни никакви поправки, евродепутатите можеха само да кажат "за", "против" или да се въздържат. Ето това е големият дефицит на демокрация, защото СЕТА е много повече от търговско споразумение. Тя ще има ефект върху околната среда, защитата на потребителите, общественото здраве.
Мандатът за преговори бе даден на представители на Еврокомисията, но те не отчитат своите действия пред никого. На ниво ЕК търговските преговарящи имат много срещи с бизнес лобисти, изобщо не знаем какво се обсъжда на тях.
- Търговският еврокомисар Сесилия Малмстрьом беше заявила, че не е избрана от европейските граждани и не е необходимо да се съобразява с интересите им.
- Да, представителите в ЕК не се избират от гражданите, заради това не изпитват нуждата да се вслушват в общественото мнение. Не чувстват натиска от страна на обикновените хора. Вслушват се в Европейския съвет.
- Малцина евродепутати са имали достъп до преговорните документи.
- Така е, също и много ограничен брой от парламентарните комисии имаха думата. Комисията по заетостта гласува срещу СЕТА заради ефекта, който ще има върху работните места. Редица евродепутати отправиха молба, която обаче не беше одобрена от Европарламента, да се изкаже Съдът на ЕС дали инвестиционните съдилища са законни, защото той е органът, който прилага европейското законодателство и само неговите съдии могат да кажат кое е законно в Европа и кое не. А според механизма в СЕТА частни арбитражи ще могат да тълкуват европейското законодателство, без въпросът да се отнася до Съда на ЕС.
- Защо вотът беше "за"?
- Защото повечето евродепутати дори не са чели целия текст и не се вслушаха в своите избиратели. Където има широк обществен дебат - например във Франция, Гърция, Австрия, тези евродепутати се съобразиха с обществения натиск, с профсъюзите и неправителствените организации. Всички представители на френската социалистическа партия гласуваха против СЕТА. Но това се дължи и на факта, че сме в предизборна кампания и тази тема широко се дискутира.
Голям бе натискът от страна на бизнес лобистите, които организираха много събития в Европейския парламент, с които да повлияят на вота на евродепутатите.
- Какъв е процентът на корпоративните лобисти в европейските институции в сравнение със защитниците на обществения интерес? Можете ли да посочите кои лобита харчат най-много средства за прокарване на своите интереси?
- Според нашите изчисления в Брюксел има между 20 и 30 хиляди лобисти. 70 процента от тях са корпоративни лобисти, докато едва 10 процента са тези, които отстояват публичния интерес. Това са цифрите, с които разполагаме, но трябва да се има предвид, че регистрирането на лобистка дейност в Брюксел не е задължително.
Ще ви посоча първите пет организации, които имат офиси в Белгия, притежават най-малко по един пропуск за Европейския парламент, провели са една или повече срещи с висши представители на настоящата Европейска комисия и харчат най-много средства за лобиране според Европейския регистър за прозрачност. Това са: Съвет на европейската химическа индустрия, Европейски институт за горите, JA Europe - най-големият в Европа доставчик на образователни програми за предприемачество, подготовка за работа и финансова грамотност; Асоциация на европейските търговски палати и индустрия; Асоциация за финансовите пазари в Европа.
- Да се върнем на СЕТА. Поддръжниците на споразумението твърдят, че то ще стимулира европейската икономика. Вярно ли е това?
- Проучване на университета "Тафтс" показва, че СЕТА ще доведе до загуба на работни места. Към 2023 г. в страните, които участват в споразумението, ще бъдат загубени 230 хиляди работни места, 200 хиляди от които само в Европейския съюз. СЕТА ще доведе до нетни загуби по отношение на БВП. Докато инвестициите и външното търсене ще бъдат в застой, недостигът на търсенето, подхранван от по-висока безработица също ще навреди на производителността и ще предизвика нарастващи загуби на благосъстояние в размер на 0,96 процента и 0,49 на сто от националния доход съответно в Канада и Евросъюза. Докато Обединеното кралство и Германия ще са най-малко засегнати (съответно -0,23% и -0,37%), Франция (-0,65%) и Италия (-0,78%) ще загубят повече от останалите страни членки (-0,53%). Подробности от проучването могат да бъдат открити на: http://www.ase.tufts.edu/gdae/policy_research/ceta_simulations.html.
- Ефект ще има и върху канадската страна.
- Да, върху цените във фармацевтичната индустрия. Канада ще се опитва да понижи цените на лекарствата, но ако е прекалено много, фармацевтичните компании може да съдят Канада по този механизъм. Има вече такъв случай - американска компания съди Отава заради искането й да изтегли лекарство от пазара. И Канада загуби. Опасностите са и за двете страни по споразумението, негативният ефект ще е най-вече за обикновените хора.
- Именно инвестиционните клаузи са най-голямата опасност в СЕТА.
- Така е. Навярно ви е известен случаят с Роша Монтана в Румъния. Компанията "Гейбриъл рисорсис" съди държавата пред арбитраж за финансови загуби. Румънското правителство трябва да плаща на адвокатска фирма, която да го защитава, а тя взима по 800 долара на час. Какво се случва? Минни компании от Канада съдят правителства, когато те променят законодателството на страната си, защото тези промени може да повлияят върху очакваните печалби. Става въпрос за правосъдие на наднационално ниво. Само инвеститорът е този, който може да съди, а не и държавата. Всички, които работят по делата, идват от адвокатски фирми, така че от решенията им зависи работата им, тяхното бъдеще. Ако отсъдят в полза на инвеститорите, ще им се възлагат повече случаи, които пък ще им осигурят повече доходи в бъдеще. Така че тези арбитри изобщо не са независими. Това е паралелна съдебна система. Това е лудост!
- Кой ще е големият печеливш от СЕТА?
- Канадските минни корпорации. Както и всички американски мултинационални компании, които имат филиали в Канада.
- Какво предстои сега, какви са очакванията ви - още по-голяма мобилизация на обикновените европейци, отпор от страна на някои страни членки по време на процеса по ратификация от националните парламенти? Може ли СЕТА да бъде спряна?
- Над 50 процента от евродепутатите от Франция, Австрия, Гърция, Ирландия и Италия гласуваха против споразумението. Този вот може да се разчете като знак за настроенията в тези страни, именно те могат да стопират процеса. Но все пак всичко зависи от националните политики и датите, за които са насрочени ратификациите в националните парламенти.
- С интерес в Европа се следи предизборната кампания във Франция. Какъв резултат предвиждате?
- Много е трудно да се предвиди към момента. Резултатът много зависи от левите кандидати, дали те ще се обединят преди първия тур. Ако останат разделени, навярно Макрон и Льо Пен ще се изправят на втори тур, като на него тя ще спечели 45 процента. Все пак се очакват много изненади.