80 картини на Георги Павлов-Павлето

Очите ми са уморени да събират 
хубостите на света,
а душата ми е все още
кладенец.
Защо искам да има слънце
и през нощта,
а в зимата наместо сняг
в градините с ледунки да ухаят
разцъфналите дървеса?
                           Георги Павлов

Изложбата, посветена на 100-годишнината от рождението на Георги Павлов-Павлето (1913-1995), е организирана от Националния музей на българското изобразително изкуство с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на СГХГ, Историческия музей в Чипровци, художествените галерии в Сливен, Бургас, Пловдив, Стара Загора и Казанлък и частни колекции. Селекцията включва 80 картини и рисунки, както и стихове от художника, научи ДУМА от Катя Тинева-Гюрковска. Изложбата се открива на  5 декември в 18 ч. и продължава до 9 февруари 2014 г.
Георги Павлов е роден в Чипровци. Завършва Художествената академия при проф. Борис Митов и още с първите си изяви се откроява като художник с модерно виждане за живописта в жанровете на пейзажа, натюрморта и портрета. Свързваме творчеството на Павлето преди всичко с пейзажите от София, в които водещо е лиричното усещане. Развитието на живописния му език тръгва от сложните монохромни гами към звучните дисонанси на чистите цветове в по-късните му творби. Той е не само художник, но и поет. Първите си стихотворения написва още в ученическите години. Издава стихосбирките "Вятър над Огоста" (1985) и "Когато кестените спят: рисунки и стихове" (1993).
В интервюта Георги Павлов обяснява какво е нужно за твореца: Да умее да открива неща, които за другите остават незабележими... и да извисява отделните характери и явления. Той рисува непрекъснато, а от 50-те г. на ХХ век работи активно и като редактор. Автор е на монографии за големи български художници и в редица статии популяризира световното изкуство.
Изкуствоведът Христо Ковачевски казва: "На Павлето е органически чужда всяка екзотика. Неговото търсещо око избира не само най-красивите места в родината - Созопол, Мелник или Несебър, но и такива всепризнати притегателни точки за живописците от цял свят като Венеция, Париж или Алжир. Неговите натюрморти, понякога умело комбинирани с пестеливо загатнатия пейзаж, отразяват същите промени в творчеството на автора към по-голяма жизнерадост, както и другите му произведения. Характерно за тези творби е умно обмислената композиция, добре изградената форма, хармоничното съчетание между детайла и цялото.