81 години от Девети септември

Владимир БАШЕВ

Епизод от манифестация

На една деветосептемврийска манифестация 
в столицата начело на колоната на трудещите
се от Ленински район вървяха група войници,
които носеха на раменете си деца.

Войниците бяха войници -
с куртките си и пагоните, -
но странното беше, че крачат
без пушките и патроните,
а носеха върху рамо
до едрите си лица
красиви и възхитени,
облечени в бяло деца.

Децата седяха кротко
връз тъничките пагончета,
тъй както след полет птици
прибират крилца на клончета.
И аз по очите им ясни
внезапно дълбоко разбрах -
не знаят те колко страшни
неща са лежали под тях.

Аз няма да им разказвам,
че тъкмо със карабините,
спечелен и охраняван
през вихъра на годините,
през битки и през тревоги,
през походи в мрак студен,
дойде като сбъдната приказка
най-хубавият ни ден.

Децата са наша усмивка!
Тя грее сега надлъж и е
и празничната ни клетва,
и тайното ни оръжие.
И ние, които наоколо
вървим с насълзени очи,
за нищо не бихме дали
врагът да я заличи!