9-годишен с приз за къс разказ

Млад писател - едва на 9 години, спечели III награда в Първия конкурс за къс разказ, посветен на Пловдив. Творбата "Отплата" на малкия Йоан Гоцев бе отличена в конкуренция с общо 178 произведения. В конкурса се включили малко пловдивчани, а повечето от участниците в тази духовна надпревара са жени.
"Каквото и да напише човек за Пловдив - все ще е малко. И може би затова в този конкурс няма I награда", сподели председателят на журито проф. Огнян Сапарев, който заедно с писателя Здравко Попов и поетесата Елена Диварова четоха и оценяваха творбите. "Не мога да не кажа на чист български - ашколсун на общината, че организира такъв конкурс", каза закачливо професорът.
Според него условието разказът да бъде до 1700 знака изисква да си майстор не просто на късия, а на свръхкъсия разказ. "Може би тази преса в регламента на конкурса е добре да се поотпусне. Трябва и да се обясни на авторите, че става дума за разказ, а не за есе, каквито творби са предложили немалко от участниците", препоръча именитият литературен критик Сапарев. "Доста млади хора участваха в конкурса. Значи не е съвсем вярно, че младите не стават от компютъра. Радвам се за това, което прочетох. Пловдив заслужава този конкурс да продължи - талантливи хора има", пожела професорът.
На церемонията по награждаването бяха връчени две втори отличия - по 300 лв. получиха Даниела Иванова Кирчева от Кричим за разказа "Поклонението на полковника в Пловдив" и Бисера Минкова Дживодерова от Велико Търново за творбата си "И ще отидем в Пловдив". Трета награда (150 лв.) освен 9-годишния Йоан Гоцев, взе и Гергана Благовестова Минова от Пазарджик за "Ний в живота братя бяхме".
Няколко автори бяха отличени със специални награди: уикенд за двама в СПА хотел в Банско спечели Кръстьо Иванов Раленков от Бяла Слатина за "Дръндай Дръндай!" На екскурзия до Гърция се зарадва Гинка Стефанова Филиповска от София - авторка на разказа "Хисар капия". Вечеря за двама спечелиха две пловдивчанки - Стоянка Светозарова Николова за "Неделна разходка" и Ина Тодорова Иванова за "Дим и изпрано пране".


"Отплатата" от Йоан Гоцев

Беше по-студено от друг път. Калдъръмите на Стария град бяха затрупани от сняг, а на места - заледени, затова на хората им беше трудно да ги изкачат без да ожулят я нос, я крак... Още по-трудно беше за Симон - бедняк със слаби кости, който мислеше, че ако направиш добро, ще ти се отплатят с добро. Всеки път, когато намираше изпусната монета, Симон ходеше в "Света Неделя" да се помоли на Господ и да запали една  свещичка... Църквата беше пожълтяла, а зидовете й - потънали в бръшлян. Кулата любопитно надничаше ту към модерната част на Пловдив, ту към умислените старини, пръснали се по тепето.
В студената вечер просякът куцукаше към църквата, когато на пустеещата уличка видя една паднала стара жена. Симон повдигна старицата, която му благодари, и си тръгна, а той си продължи по пътя към храма и вътрешно се радваше, че е постъпил добре.
Седмица преди Коледа болнавият човек все още безуспешно търсеше начин да припечели някой лев. Затова сега със свито сърце очакваше решението на младия мъж в скъп костюм. Вратата на лъскавия офис на Главната се отвори и вътре влезе старица, която сякаш светеше от чистота. Тя го погледна и се усмихна:
- Христо, това е човекът, който ми помогна през онази вечер пред църквата...
Търговецът - син на възрастната жена, повдигна очи от книжата и се обърна към секретарката си:
- Мисля, че вече приключихме с търсенето на работник за павилиона.
Бедното сърце на Симон се изпълни от топлината на надеждата и той тихичко благодари.
- Благодари на Господ за добротата, с която те е дарил - отвърна госпожата и прегърна несретника.
Така тази Коледа щеше да остане паметна за Симон - той беше получил най-хубавия подарък - отплата за стореното добро!