90 години от рождението на НИКОЛА ИНДЖОВ

Есента

Поостане ли слънце под ябълкови листа -
есента е в България... Знам си аз есента
от последната мълния - призрак на лято,
и от първия жерав - сърце хвърковато.
Пo на бистро изглеждат очите наесен,
пo на вятър - челата... Смълчан и неясен
оцелявам случайно - сянка на прелет
през виелици зиме, през ветрушки напролет.

Не е страшно, че времето отлита - и отлетя...
Есента е родината моя във времето. Тя
бог по бог и щурец по щурец сътвори ме,
подари ми душа като сън, като черкова - име,
и ми даде преди листопада и преди ветровея
преживения свят на прощаване да доживея.

...И подобно на просяка в царска премяна
или стареца, който под дъгата премина,
доживявам крайбрежията на Венецуела,
Халеевата комета, всемогъщата и всецяла
държава Утопия, пясъчни бури,
северното сияние, звездоносеца Юрий.
Доживявам неродените три синджира роби,
посечени в майчините тракийски утроби.
Доживявам века на червеното знаме и песен
от Деветия ден на Деветия месец.
Доживявам човек неполомен, преломен,
миналото ми е надежда, бъдещето ми - спомен.

1996



* * *

Познах вкуса на хляба черен,
горчивината на солта
и упокойния вечерен
камбанен екот на смъртта.

Видях мъже на сън да плачат
и да ликуват наяве,
когато тръгваше орачът
от плуг секира да кове.

Животът, който ми остана,
е само памет за война.
Аз оглушах от барабани,
одрипавях от знамена!

1961