България е с най-ниската минимална заплата в ЕС

За 2020 г. България е предпоследна в Европа по най-ниска часова ставка от 1,87 евро (3,65 лв.). След нас е само Северна Македония с 1,63 евро на час. показва справка на националните минимални заплати през 2020 г., представена на онлайн конференцията "Справедливи минимални заплати и колективно трудово договаряне", организирана съвместно от КНСБ, белгийския синдикат CSC и Европейската конфедерация на профсъюзите. През 2021 г. минималната часова ставка стана 3,92 лв. Според представените данни най-високото минимално възнаграждение е във Франция - 10,15 евро на час, следват Нидерландия с 10,14 евро и Ирландия с 10,10 евро. Данните показват, че 60% от работещите на минимална заплата в ЕС са жени.

България е с най-ниското месечно възнаграждение от всички страни в Европейския съюз, сочат данните на Eвростат. В цяла Източна Европа минималните заплати са значително по-ниски от тези на Запад и като цяло варират между 332 евро (България) до малко над 600 евро (Полша, Словакия и Литва).

В 6 държави в ЕС минималната заплата се определя чрез колективно договаряне, в останалите тя е установена със закон и минава през институционална процедура. В част от страните във втората група се прави автоматична индексация, обясни Торстен Мюлер, старши изследовател в Европейския синдикален институт. За над 20 млн. работници в ЕС ще има положителен ефект прилагането на двете стойности за определяне на минимална заплата, посочени в преамбюла на директивата за адекватните минимални заплати - 50% от средната заплата и 60% от медианната за съответната държава. В Съвета на ЕС вече се обсъжда проект на Директива за адекватните минимални заплати, каза комисарят по заетостта и социалните права Никола Шмит. Документът предвижда всяка държава, в която този процент е по-нисък, да изготви национален план за действие за насърчаване на колективното договаряне.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров посочи, че заложеното постигане на минимум 70% обхват на колективното трудово договаряне трябва да се отнася за всеки бранш. Той отново повдигна въпроса за обвързването на колективното договаряне с усвояването на публични средства чрез обществени поръчки, гарантирането на достъп до работните места за синдикатите, както и еднаквото заплащане от мултинационалните компании за една и съща добавена стойност в различните страни. "Това е много труден дебат с мултинационалните компании, но ако не се засегне в директивата, не можем да пристъпим към възходящата конвергенция", каза Димитров. Той е категоричен, че трябва да се прилага принципът  "еднакво заплащане за една и съща добавена стойност". Сред множеството становища, изказани от Димитров, бе и постепенното ориентиране на минималната заплата към необходимите средства за издръжка на живота.