45% от българите са почти щастливи
По редица измерения сме под средното глобално равнище
/ брой: 26
45% от българите се описват като почти щастливи, а 31 на сто смятат, че са нещастни в първото за страната ни представително изследване на личното и общностно щастие. Проучването е направено в края на 2018 г. от "Джи Кънсътинг" по поръчка на списание "Мениджър". Средният индекс на щастието за родината ни е 56 точки от 100 възможни. Средният глобален индекс на щастието е 60,9 точки, сочат данни от изследването на The Happiness Alliance. Тоест България е с почти 5 пункта под това равнище.
С нарастване на възрастта стойностите на индекса на щастие се понижават, но с два сериозни срива: първият е след 30-годишна възраст, а вторият - при навършване на 70. С повишаване на образователното равнище нараства и индексът на щастието.
Високите лични доходи, особено над 1500 лв., намаляват рязко относителния дял на нещастните, но не увеличават дела на щастливите.
Представителите на малцинствата имат между 10 (българските турци) и 20 пункта (ромите) по-нисък индекс на щастието от мнозинството.
Най-щастливи у нас са хората в 4-членни домакинства (най-често семейства с две деца). Индексът на щастието пада при самотните, но и при многочленните домакинства от 5 и повече човека.
Средните стойности не варират по факторите пол и размера на населеното място, но най-голям относителен дял нещастни се регистрира в малките градове.
По няколко измерения - психично и физическо здраве, удовлетвореност от живота и баланс на времето, българските стойности са неразличими статистически от средните глобални. По един показател - социална подкрепа от най-близките - сме чувствително над средната стойност за света.
По редица измерения обаче сме чувствително под средното глобално равнище. Дистанциите тук са в следните области: удовлетвореност от работата - с 4,2 пункта; включеност в местната общност - с 9,1 пункта; субективно благосъстояние - с 9,4 пункта; управление - с 10,9 пункта; стандарт на живот - с 10,9 пункта; достъп до култура, изкуство, образование цял живот - с 11,6 пункта; качество на околната среда - с 14,7 пункта.
Идеята за измерване на брутното национално щастие се заражда в Кралство Бутан през 1972 г. и става индикатор на устойчивия прогрес на обществото в замяна на фетишизирания брутен вътрешен продукт (БВП).
