Историята не е партиен доклад

До

Красимир Вълчев, 

министър на образованието и науката

Уважаеми господин министър, 

През последните дни у нас много интензивно се обсъжда проблемът за учебниците по история и основно периода 1944-1989 г. Ние, членовете на Съюза на ветераните от войните в България, които преди 75 години бяхме войници и защитавахме с оръжие в ръка България и интересите на българския народ, добре помним и знаем събитията, които се развиваха в света и у нас през последното столетие. Затова категорично заявяваме и настояваме - не допускайте незнаещи, субективно от лични позиции и интереси да се намесват в оценяването на съдбоносни национални процеси в учебниците по история.

Не може учебникът по българска история да пропагандира главно негативното в процеса на развитие, да си служи с лъжи и измислици и да очакваме младежите да обичат България и да са готови да я защитават с живота си.

Българската история е велика и това величие трябва да е водещо в нейната написана история, която се изучава в българското училище. Главното е онова, което осигурява развитието на прогресивните процеси и което изведе България от нищетата. В редица клонове на науката и в материалното производство тя бе в първите редици през този период. Положителното трябва да е водещо в анализа на историята ни. Положителното прави младите хора горди и истински патриоти. Без да се премълчава отрицателното, то да се посочва като явление, което е забавяло или затруднявало развитието ни. Учебникът по история има тази задача. Той не е журналистически материал, в който авторът защитава свои позиции.

Този, който не може да обобщава, да оценява, да прави изводи, да изгражда горди млади българи, не може да има претенции при оценяването на новите учебници по история. И това трябва да е подход за всички периоди от историята ни.

Историята не е партиен доклад. Нейните автори трябва да са обективни от национални позиции.

Основните претенции са насочени към комунистическия режим. Такъв режим в България не е имало. Само този факт е достатъчен да покаже позициите на опонентите. Ако този период е бил комунистически, то както авторът на учението за комунистическия обществен строй е обявен за "учен на хилядолетието", така и нашият "комунистически" режим щеше да бъде "Режим на хилядолетието".

"Народният съд" се посочва от опонентите като главно явление на "комунистическия режим". Но този съд е създаден "В името на Негово величество Царя... на основание на член 47 от Конституцията..." Нима Царят ни е бил комунист и нашата Конституция тогава е била комунистическа? Правителството също не е комунистическо. Страната ни тогава е Царство България. Твърдението, че е ликвидиран "цветът на нацията", не се потвърждава от Великите сили. Те приемат и контролират решенията на Народния съд и търсят тяхното изпълнение. Представителят на Великобритания при Съюзническата контролна комисия в България моли от българското правителство да получи сведения: "Как са били наказани българските престъпници, виновни за убийството на английски военнопленници. Разбираме, пише той, че лицата, които са взели участие в убийството, не са били впоследствие съдени от Народния съд. Би ли могло да ни се дадат достатъчно извлечения от протоколите на процеса, а също така и резюме от присъдите и изпълнението им?" Великобритания и САЩ приемат "Народния съд" и неговите решения. И тях ли в учебника ще осъждаме, или ще се "въздържим"?

"Народният съд "е съдил за вини, а не за идеи и идейно политически схващания.

Другата лъжа, която защитават опонентите, е окупацията на България от Съветската армия и милиардите левове, които съветската страна ни била дължала. По решение на правителството на К. Муравиев България е във война с хитлеристка Германия от 8 септември 1944 г. Съветската армия влиза в България като съюзник в тази война. Българската армия, в която ние бяхме войници, воюва с фашистка Германия в оперативно подчинение и в състава на Съветската армия. Воювахме заедно. В секретно постановление № 5 на военния съвет на Трети украински фронт е записано: "С оглед на това, че Първа българска армия е в състава на войските на Трети украински фронт и ще води боеве с немските завоеватели на един участък от фронта заедно с Червената армия, снабдяването на българските войски да се извършва по нормите, установени за Червената армия." И това продължава до края на войната. А нашата армия наброяваше тогава 120 000 войници и офицери. В сведение от 22 октомври 1945 г. на Съюзническата контролна комисия в България до нашето правителство се посочват извършените разходи от съветското Главно командване за издръжка на нашата армия и за стойността на отпуснатото въоръжение. Сведението е подробно. Общата стойност е 13 334 369 046 лева. Тези пари България не е плащала. Кой на кого е длъжник?

Съветската армия беше в България по време на войната, в която участва и България като съюзник. С подписването на Парижкия мирен договор на 10 февруари 1947 г., с което приключи ВСВ, Съветската армия си тръгна. Къде, кога и в какво се изразява окупацията?! И всичко това е добре известно в света. Кому са нужни лъжите и заблудите?

И най-важното! За това, че ние воювахме срещу хитлеристка Германия в този период, допуснати благодарение на съветското правителство, въпреки нежеланието на съюзниците, България не претърпя поредната национална катастрофа, а се нареди в редиците на победителите.

Затова ние искаме нашите внуци и правнуци да се гордеят с нас, а не да ни осъждат за това време.

Господин министър, Вашата отговорност е голяма пред българската нация и особено пред нейното подрастващо поколение, което е в училището. Ние бащински Ви приканваме: "Не позволявайте историята и Вас да осъди за допуснати фундаментални грешки. Бъдете достоен за своята отговорна държавна позиция".

Вярваме във Вашето разумно решение.

С уважение: председател на СВВБ доц. д-р Иван СЕЧАНОВ