А хората?

На дневен ред в нашата страна през последните 20 години предимно е затварянето и ликвидирането на производства.
През 90-те години бе унищожена по-голямата част от българската индустрия. Преди година умря и металургичният гигант "Кремиковци". А сега дойде ред и на Оловно-цинковия комплекс в Кърджали. Причината за взетата от Инспекцията по околна среда и води крайна мярка е продължаващото екологично замърсяване от комбината.
За околната среда затварянето му може и да е добре, но на улицата изхвърчат неколкостотин души, които няма да могат да си намерят друга работа в този регион на България.
Но защо се стига дотам едно след друго да отпадат родните производствени мощности? Налага се впечатлението, че след като разпродадоха и приватизираха бившите държавни комбинати, новите собственици не предприеха модернизация на производствата, която да удължи живота им. Те безогледно експлоатираха хората и машините, без да вложат нищо в тях. Чрез схеми за източване новите частни собственици обезкръвиха финансово предприятията. Но оставени без средства и без инвестиции, те нямат бъдеще и са обречени на гибел. Което, разбира се, е добре за екологията. А хората не са ли част от нея?