А милионите къде?

Строим пътища най-евтино в Европа, похвали се вчера шефът на АПИ Лазар Лазаров. В Германия били 7-8 пъти по-скъпи, у нас материалите същите, но фирмите работели евтино. Дали? Нашите магистрали ги водим нови до 15 година, а в Европа само 7 и после ги обновявали, затова били перфектни, а нашите - не. Това е сам да се изобличаваш, или да мислиш аудиторията за глупава, или самият ти се самозабравяш.
Ако се съди по качеството на пътищата, май и материалите са евтини. Доста често се ползват строителни отпадъци и пепел, затова след 1-2 месеца след пускането им новите магистрали вече имат пропадания и нагъвания. Нещо, което при скорост над 100 км е опасно за живота. Колко много случаи на дефекти вече станаха, а колко магистрали и пътища повторно се наложи да се правят, и то още в първата година от завършването им, а до 15? Нали до 15 години се водели нови? В Германия едва ли поправят новите магистрали месеци след пускането им.
След като и материалите евтини, а както признава Лазаров, и трудът евтин, къде отиват стотиците милиони тогава - в чии джобове? Нека все пак сравним цените у нас с европейските. Най-дългият и труден за строителство тунел в света е Лердалският в Норвегия - цели 24,5 км. По официални данни уникалното съоръжение, открито през 2000 г., е струвало 120 млн. евро. Един км излиза 4898 млн евро. Кресненското дефиле у нас е 2 км за 125 млн евро. 1 км = 67,5 млн. евро, или близо 14 пъти по-скъпо от тунела в Норвегия, който е в пъти по-сложен като изпълнение и с пъти повече екстри. Средната заплата в Норвегия в сектора "Пътно строителство" е 6100 евро, а у нас около 400 евро. Можем да продължим поредицата с редица примери от различни държави и нито един в наша полза.
Ние, жалва се Лазаров, имаме пътища от 40 години непипани, а там след 7-ата ги обновяват. Е да, но точно мостове и съоръжения, правени през "Тошово време" се оказват по-качествени и устойчиви от сегашните. Днешните хем скъпи, хем некачествени и опасни. Та къде казвате, г-н Лазаров, отиват милионите?