А може и без избори

Няма да има повторно преброяване на бюлетините за кметския вот в София, реши окончателно Административният съд. И окончателно погреба възможността да се научи истината. А тя е в чувалите, както казва Мая Манолова. Само така могат да станат ясни реалните резултати, ала на "победителите" те явно не им изнасят. С какви аргументи съдът не прие заключението на вещото лице, което изцяло потвърждава твърденията за дописани неправомерно над 3000 души, гласували на местните избори? Отговор няма. От данните на Информационно обслужване пък става ясно, че 408 протокола са коригирани повече от веднъж. Тогава? Ще има ново заседание на съда на 15 януари. И какво от това? Дори само тези нарушения да се вземат предвид, плюс доказаните неправомерни действия при отчитането, се стига до извода, че резултатът не е този, който бе оповестен. А от представените от жалбоподателите 14 тома с доказателства лъсват и още нелицеприятни факти - за дописани поне 7000 души, за 7000 недействителни бюлетини и купен ромски вот - далеч от разликата между двамата кандидати.

Измамата е смайваща. Но защо да ги броят повторно? То на самите избори не го направиха, та сега ли. Ако започне броене на бюлетините, ще се види несъответствието между бройката и записаните цифри в протоколите. А протоколите затова и се "грешат" - защото цифрите се натаманяват по заповед! Ако протоколът е сгрешен, той не трябва да се поправя, а директно - обратно в секцията и наново броене на бюлетините! 

Чак сега става съвсем ясна "логиката" на ГЕРБ, които при гласуването на последните промени в Изборния кодекс се опитаха да прокарат постановката да не се обжалват изборните резултати. Властващите просто са знаели какво ще се случи, в предварително програмираната им победа не може да има съмнения. КС, разбира се, поряза щението за Изборния кодекс. Само че какъв е смисълът да се бориш да доказваш истината, когато все едно не ти позволяват? А има ли смисъл въобще да се правят избори при процедурните хватки на днешната власт?