ЕкоНомика
А сега накъде?
/ брой: 98
Веднъж президентът на Гана пожелал страната му да започне да произвежда автомобили. Успял да се договори с Югославия за внос на автомобилни части, които да се сглобяват на място. Само един проблем имали тези "африкански" коли: след плащането на мита, застраховки и транспорт комплектът с частите пристигал в Гана на по-висока цена, отколкото би струвал вносът на готовия автомобил.
Има много примери как държавното управление с нескопосаната си намеса уврежда националната икономика. Не по-малки щети причинява пълната държавна ненамеса. За да се радват хората на добър живот, бизнесът и компетентното правителство трябва да работят заедно: да следват общи планове за технологично развитие и подкрепа на човешкия капитал на нацията.
У нас също има симбиоза между държава и бизнес, но от порочен тип: правителството хем дърпа конците на бизнеса с обществени поръчки за милиарди, хем си затваря очите за дефектите на пазара на труда и изкривената данъчна система. Затова се натрупаха тежки структурни проблеми. Те не са нерешими, но изискват непопулярни мерки, т.е. политическата им цена е твърде висока. Ще се намери ли политик, който да се заеме с истински важните за България неща?
Такъв системен проблем са циганите - но не заради повишените нива на престъпност, свойствени за всяка маргинална група, а заради продължаващото им изключване от икономическата и социалната тъкан. Процесът, разбира се, е двустранен, но инициативата за преодоляване на изолацията трябва да дойде от по-големия. Възраждането на аграрния сектор, а и много други неща в държавата са вече невъзможни, ако не прокараме мост и не въведем ред в отношенията с ромите.
Друга болест е липсата на стопанска структура, заради което качествените работни места са малко и амбициозните хора са принудени да емигрират. Някога икономиката ни обслужваше производството в СССР и след разпадането му тя припадна. Повтаряме същата грешка: индустрията ни сега зависи почти по същия начин от производствените вериги в Западна Европа. Както и по времето на СИВ, правим възли и детайли, а не крайни продукти. Уязвими сме от кризите на Големия брат, при това не получаваме пълната стойност от труда си.
Остър структурен проблем е застоялият се вече 22 години валутен борд, който ограничава парите в обращение и потиска цената на труда. Като дявол от тамян политиците бягат и от въпроса за съдбата на въглищните ТЕЦ - и така спират неизбежния преход към възобновяема енергия. В ерата на климатичните промени още (вече) нямаме национална напоителна система въпреки изобилните водни ресурси. Не се отнасяме сериозно и към опазването на горите. Обидно ниските заплати смазват българския учен, медик, учител.
Независимо от "икономическия растеж" и "стабилността" повечето хора в България не изпитват подобрение в живота си. Но партиите не губят от това, тъй като никой не предлага алтернатива. Има защо да не рискуват: първият, който посочва реалните проблеми и предлага решения, най-често бива разпъван на кръст.