А след COVID-19?

Новият коронавирус почти щеше да получи специални почести от мнозинството в българския парламент - нарочен закон. Е, по-разумната в случая част от депутатите отхвърли безумните идеи, някои от които се отнасяха до наказания за и без това недостигащите български медици, които днес са на първа линия в битката с големия враг. Човешка природа - докато едни дават доброволен труд и помагат безвъзмездно, други гледат да се облагодетелстват от кризата - я с пари, я с фалшив имидж. 

Едно е ясно - след COVID-19, както след всяка криза, светът ще се промени, може и да се пренареди. Дано е за добро! Но как ще живеем след това изпитание? По-стабилно или по-болно и по-бедно ще стане здравеопазването ни?

Как ще живеят малките болници? В момента сякаш не съществуват. Не се споменава дори имат ли или не предпазни средства. А на тяхната медицинска помощ разчитат около 2 млн. души в малки и отдалечени населени места.

Ще имаме ли лекари и сестри? Младите ще продължат ли да мечтаят за кариера на Запад?

Как ще продължи животът на стотиците хиляди хронично болни българи? Засега имат лекарства, а след месец-два-три? 

Не е ли време и за електронната рецепта? Така хората няма да се редят на опашки пред лекарски кабинети и аптеки и при ежегодните грипни епидемии.

Не е ли крайно време и за електронно здравно досие? Може би източването на касата поне ще намалее.

Не е ли време България да се отвори към телемедицината и това понятие за българина да престане да е равнозначно на телепортиране?

Ще кажете: прекалено оптимистично. А и дигитализацията си е нож с две остриета. Но май е време, докато бием коронавируса, да се запретваме да почистваме и подготвяме къщичката си за бъдещето след него.