А за пенсионерите забравиха

Самуел Франсес, пенсионер с бастун

Тези дни четох, че работодателите са вдигнали заплатите с 8 на сто. Потвърди го по телевизията и министърът на социалната политика Тотю Младенов. А това означава, че при всяко влизане в магазина, ме чакат поне със същия процент по-високи цени.
Вината, разбира се, е на предишното правителство, чийто приоритет се оказва, че са били пенсионерите. Дори когато не са в  състояние да работят. И си спомням за една приказка от детските ми години, когато един старец, запазен от сина си, спасил царството от глад и унищожение.
В днешно време това се изпълнява от изборите, в които участват не само роми, но и пенсионери. Защо ли никой не си спомня за тях? Може би, защото хората с бастуни не са в състояние да преградят някой път или  да спрат да лекуват болни. Дори им е трудно да боравят с мобилните телефони така, както внуците им.
Макар и слаба, това все пак е утеха. Защото България все повече се превръща в страна на бастуните. Младите предпочитат да работят и да учат на Запад. Ние сме обречени да останем тук, без лекари, без медицински сестри и инженери. Какво ни остава освен някой и друг контрольор, все повече роми и 240 депутати? Но за ромите мисли поне Европа. А за бастуните?