А защо ние не можем?

Преди известно време академик Денков беше попитан защо иска да заеме поста външен министър при евентуалната ротация. Тогава той дали на шега дали в прилив на откровеност, заяви, че причината е, че обича да пътува. То много хора обичат да пътуват, но никой не претендира да оглави МВнР.
Тогава се замислих... Защо пътуваме българите? Само, за да се възхищаваме на хубавите неща, които другите страни имат да покажат, да се снимаме за Фейсбук или друга социална мрежа, да покажем стандарт на живот, който едва ли имаме в действителност или за да имаме възможността после по-настървено да плюем родината си?
Много политици и обикновени хора имат възможността да отидат в чужбина, но защо не се опитват да направят нещо за развитието на туризма ни? Например, китайците, наскоро ни заведоха в автономния регион Гуанши, който в сравнение с други части на Поднебесната империя не е толкова развит. В различните градове представителите на властта се допитваха до мнението на нас, журналистите от всички континенти, на какво да наблегнат, какъв съвет ще им дадем за подобряване на услугите, непрекъснато търсеха обратна връзка. Стремяха се да покажат най-доброто, стараеха се нищо да не ни липсва.
Излишно е да споменавам, че в България дори и някой да се опита да даде мнение или ще бъде пренебрегнат, или ще му се каже като не му харесва да си намери друго място. А така, господа политици, скоро няма да станем водеща туристическа дестинация въпреки цялото природно и историческо богатство, с което разполагаме. Защото имаме всичко да привличаме хора от цял свят, без да се налага да измисляме, като някои съседни страни, какво ли не.
За какво наши младежи се обучават в чужбина, обикалят света, след като после не правят нищо тук? Защо всички други могат, само ние не? Поради мързел или нехайство, ща продължаваме да гледаме отстрани как другите държави се развиват и ще чакаме при нас да стане чудо.