А животът е стихия...

Георги Н. НИКОЛОВ

"Странен пантеон" е озаглавил Стоян Георгиев новата си стихосбирка, съзидана от две взаимно допълващи се части: "По делата Бог въздава зло, позор или пък слава" и едноименната "Странен пантеон". Книгата е дело на издателство "Либра Скорп", Бургас, 2022 г., и обединява по страниците си творческите търсения на автора, запечатани по редовете във впечатляваща философска лирика. В нея е фокусирана цялата човешка същност на съвременника, залегнала в творби като "Любовта", "Съдбата", "Истината", "Вярата", "Мъдростта", "Щастието" и т.н., цветна мозайка от споделени истини. Те са всъщност и обобщени послания от и до съвременната личност, формулирани задълбочено от автора до всички нас, колкото и да сме различни. 

Основното качество на стиховете в книгата, най-вече в първата й част, е мъдростта. Тя несъмнено е плод на изживени митарства, радости и разочарования, дали на Стоян Георгиев повода чувствата да бъдат преосмислени и обобщени в кодекс на доброто над злото; на стойностното над мимолетното; на значимото над дребното, нетрайното, импулсивно-загадъчното, бързо отмиращо именно върху хоризонта на безсмъртното време. Лирически герой в книгата е Човекът, съграден по образ и подобие Божие, търсещ истините в стародавните скрижали и днес, в съвремието. Защото, за разлика от нашата физическа мимолетност, те са вечни и ненакърними. Тази първа част от книгата на Стоян Георгиев е теистично обусловена, без да отрича земната греховност и привидно несъвършенство. Всеки от стиховете в нея завършва с двустишие - поанта, правещо споделеното по-горе в текста още по-важно и проверено в годините и обществения развой...

Не по-малко важна е и втората част на стихосбирката: "Странен пантеон", в която отново Личността ни води през дебрите на делника с привидно познати, ала обобщени изводи за нашето съществуване; какво търсим сред житейските вълни и от какво да страним. По редовете обаче отсъства всякаква дидактика. Те са споделени мисловни истини по различни поводи, както с широтата на общественото световъзприемане, така и пречупени през индивидуалния критерий на отделния човек. Особено значими са разсъжденията на автора върху изкуството и днешните "модерни" поети; върху медитацията на народа, воден от доморасли копои, неизвестно къде и в чий интерес. Не е отминат историцизмът в стихотворението "На моя предтеча", на просветлението, на красотата на природата и в крайна сметка на същността на света, ласкав за едни, а за други озъбен.

Още много може да се говори за новата книга на Стоян Георгиев, но тя трябва да бъде прочетена от хората на различни възрасти. Нейно несъмнено достойнство е искреността, дълбокото и мъдро вглеждане в същността на битието, философският изказ на изреченото по редовете, постигнато чрез личен опит в различните превратности. Тя е и своеобразен пантеон на човешката природа в миналото и съвремието по пътя към бъдещото време. Пантеон, в който, след внимателно вглеждане, откриваме и самите себе си...

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.