Аферата "Копривщица" и отровата, която ни проповядваха

Аферата "Копривщица" има силен идеологически аспект. От една страна, е абсолютно ясно, че ГЕРБ са партия за мръсни бизнес-поръчки и в действията на техните общински съветници няма никаква изненада. А пък възмутените ахкания, идващи от хора, които бяха коалиционни партньори на същото това формирование, са абсолютно лицемерие. Нима, мамини сладки, като ви назначаваха за министри, зам.-министри и съветници, не знаехте, че ГЕРБ е конгломерат от хищни апетити, а?
Идеологическият аспект обаче е в друго. От години се опитват да ни тровят с идеята, че частният интерес е върховно благо. Че бизнесът, сам по себе си, е производител единствено на блага за обществото и заради това държавата, тази прокълната държава, трябва да си свива опашката или само да я размахва пред чичковците с парите. И неизбежното стана - държавата бе подарена на бизнеса. И така вместо защитник на хората, тя се превърна в инструмент на богатите. Примерите са безбройни, но гнойната рана в историческия град просто се размириса най-много.
Оказва се, че един бизнесмен в Копривщица по същество е взел целия Общински съвет на прякото си подчинение, а защото интересите му са градът да не е архитектурен резерват, общинските съветници под строй гласуват каквото им каже той. Говорете ми след това, че интересите на бизнеса и интересите на държавата били едно и също нещо... Просто на нас ни продаваха идеологическа плява и токсични отпадъци, а ни ги сервираха като гурме специалитет. Днес този буламач разкрива отровната си прелест.
Държавата в своя идеален вид трябва да съществува именно, за да сдържа и санкционира такива огромни частни апетити и корпоративни интереси. Но първото условие за това е държавата да бъде освободена от ръцете на политическите хищници, които са я узурпирали и са я подчинили на олигархични схеми и местни дерибеи.
И всеки, който в тази ситуация продължава да дрънка мантрата за лошата държава, по същество е съюзник на тези, които биха прегазили и историята в името на банковите си сметки. Толкова е простичко. Толкова е ужасно.