Агресия, апатия и бумащина стресират българския учител

Българският учител работи под сериозен стрес. Най-сериозен фактор за това е прекомерното административно натоварване. Агресията на учениците или тяхната апатия също се отразяват изключително негативно върху психическото състояние на педагозите. Това показват данни от първото национално представително проучване за диагностика на синдрома на прегряване при педагогическите специалисти у нас. За резултатите разказва пред "Труд" д-р Юлиян Петров, председател на синдикат "Образование".
Проучването досега е обхванало 3000 педагози от всички области на страната и от всякакви възрасти. То е по идея на синдиката, Министерството на образованието и науката и Пловдивския университет.
Факторите, които водят до хроничен стрес са и часовете извънреден труд - над 60 на седмица, лошата комуникация с институции и родители, както и бързата промяна на нормативната база, отчитат от синдиката.
Оказва се и че на 8 от 10 учители действа много негативно агресията на някои ученици.
Ако 50% е агресията, 50% при този стресов фактор е и апатията на останалата част от учениците. Да, те стоят в клас, да, те присъстват, но липсват резултати. Тази апатия е придобита от статукво, което години наред е спомагало за развитието на този стресов фактор, тълкува предварителните резултати Петров.
Един от другите действащи стресори, може би в порядъка 65%, е че имаме много трудно партниране с българските родители. Те по някакъв начин са се съгласили и са уведомени за училищния правилник, но много често самите те способстват за нарушения на този правилник. Те или не мотивират децата си, или не ги задължават да изпълняват правилника, а още по-лошо – по някакъв начин се намесват, дават съвети и предложения, за които нямат капацитет, няма образование, пишат най-различни жалби, сигнали, а това влияе като огромен стрес на учителите и директорите, отчита още председателят на синдикат "Образование".