Агресията става всекидневна

Тревожно е, че свикнахме с агресията, проявяваща се във всякакви форми - от ехидното подсмиване до словесното унижение и физическото насилие. Това явление ще нараства, ще набира сили, ако не му дадем масов обществен отпор чрез своята непримиримост. То се шири дори в сферата на услугите, където толерантността и търпимостта към клиентите би трябвало да е основен приоритет за служителите.   

На 27.01.2021 г. в 7,55 ч. в магазин 506 на "Била" в гр. Варна (ул. "Цар Иван Страцимир" № 2, Колхозен пазар) бях обслужена от млада касиерка с бадж Стоянка Иванова. Работеше само едната каса. Пред мен имаше мъж с 3-4 дребни покупки. Изчаках го спокойно, на безопасно разстояние, според маркировките в магазина, с препълнената количка на "Била" в едната си ръка и със своята празна ръчна количка в другата. Едва тогава касиерката започна да маркира моите стоки. Сметката ми беше 36,91 лв. Заплатих с банкнота от 50 лв. Получих ресто - банкнота от 5 лв. и останалата сума в монети, цяла шепа. Не можах да ги преброя с един поглед, касиерката вече маркираше стоките на мъжа зад мен. И настоя да прибирам своите по-бързо. Клиентът зад мен започна да крещи, че и от неговото място (беше се доближил плътно до мен) се виждало, че всичко е точно; наруга ме, че съм "тъпа", "безмозъчна" и все неща от този род. Заплаши ме да си прибирам продуктите по-бързо и за нагледност срита празната ми домашна количка, събаряйки я на земята. Само дето не ме наби. Сигурна съм, че всяка жена, която е имала досег с този тип, е била подлагана на някакво насилие: словесно и физическо. Психологията на такива хора е да настъпват, докато обществото и жертвите им ги търпят. И те стават все по-нагли и безогледни.

В магазина той и останалите двама мъже зад него не спазваха никаква дистанция. И всички заедно - клиенти и касиерка, ми се надсмиваха. Сякаш имаше нещо смешно в цялата отчайващо грозна сцена. Една възрастна жена, притеснена и ядосана, оправяща се с тежкия си товар, напазаруван за две семейства, дошла рано сутринта, за да няма хора в снежната виелица... Възрастна жена, нагрубена и охулена от един развилнял се агресивен български мачо, символично наритана. Защо? Защото съм преброила рестото си на касата за няколко жалки секунди. И никой от сеирджиите наоколо - двама мъже клиенти и касиерката, не се застъпи за мен, за реда, за дистанцията, за уважението. Напротив, смяха се с касиерката заедно, одумваха ме, така си повдигаха взаимно егото. Щеше да бъде смешно, ако не беше толкова тъжно и грозно.

Тази сцена е записана на камерата. Прилагам и ксерокопие от касовия бон. Усмивката на касиерката личеше през смъкнатата от носа маска. Не казвам, че всички касиерки трябва да притежават елементарен човешки морал - той се формира от семейството в първите години, от образованието и от ред други фактори, сред които не на последно място са ценностите на обществото. Но да се присмиваш на клиент и да го унижаваш, не се свързва по никакъв начин с професионалната етика на служител на "Била". Защото добрите услуги, освен качество и цена, включват и коректно обслужване. 

Навред из този магазин са поставени надписи, които уверяват, че пазаруването при тях е безопасно и сигурно. В моя случай бяха нарушени всички допустими норми. Питам се какво общество сме ние и накъде сме се запътили с тези ценности и морал? Отдавна сме подкопали дъното и затъваме все повече. Докога така? Днес съм аз, утре ще бъде някой друг.

Снежана ДИМИТРОВА,
Варна