Акъл - море, глава шамандура

Тези дни се забелязва дисонанс в подбора на топновините в световните медии. Като никога, вестникарските будки и интернет страниците предлагаха невероятен по своето богатство асортимент от заглавия.

На англичаните не беше оставен шанс да се отвлекат от темата за развода с ЕС, французите успокояваха бунтарския си дух, италианците блъскаха глави над бюджета си, германците - над неясното си бъдеще след "Мути Ангела". Швейцарците бяха най-оригинални - вълнуваха се от резултатите от последния референдум, наречен "За достойнството на селскостопанските животни". Той трябваше да реши дали да продължат да пилят рогата на добичетата. Както се казва, да им имаме проблемите.

Рядко сред водещите заглавия можеше да се открие новината за инцидента в Черно море с украинските военните катери, нарушили руските териториални води. През години щом Русия се появи на новинарския небосклон, информациите - без значение дали са верни, обикновено мигновено се подемаха в масирана кампания, изкусно координирана от центровете за "борба с руската пропаганда". Този път морската акция на Порошенко нямаше очаквания ефект. Реакцията на западните му спонсори беше повече от вяла. Разбира се, знаменосците на русофобията - Англия, Полша, тройката от Прибалтика, шефът на НАТО Столтенберг - как без него, реагираха подобаващо. Изляха дозата жлъч и тутакси поискаха нови санкции срещу Москва. Полският президент Дуда използва дори визитата си у нас, за да дръпне наизустената вече антируска реч. Не можем да не отбележим, че беше изслушан от домакините с разбиране. Точно това искаше украинският им съдружник.

Този път обаче, нещо засече. Външната комисарка на ЕС Могерини и Ангела Меркел се задоволиха да изразят безпокойство и да призоват към умереност. В САЩ първо се умълчаха. Там си имаха проблем със собствената граница, на която от Мексико напираха хиляди емигранти. После Доналд каза нещо, което може да се отнесе към всяка друга случка: "Не ми харесва това, което става между Русия и Украйна. И в Европа не са във възторг. Но ние работим заедно по въпроса. Работим!". Няма съмнение, че още ще работят, защото в "проекта Анти-Русия" са угробени вече много пари. Гаранция дават вътрешните врагове на Тръмп - елитът от лагера на Хилари и Обама, автори на проекта.

Че инцидентът е провокация, доказват купища факти, регистрирани на електронни носители - камери, аудиозаписи, спътници и прочее. Задържаните моряци, хвърлени като живи мишени, сами свидетелстват за това. Признават, че са имали заповед да не отговарят на предупрежденията на руската гранична охрана и при нужда да открият огън. И оръдията на борда на двата катера са били готови за стрелба. Когато за оправдание се говори, че руските териториални води са "украински", защото Киев не признава присъединяването на Крим към Русия, възникват два "неудобни" факта. Първо, катерите нарушават границата, като навлизат и във водите, принадлежащи на Русия и преди Кримската пролет. И второ, през септември други украински военни кораби благополучно преминаха през Керченския пролив, спазвайки правилата на руските гранични власти. С други думи, тогава не ги вълнуваше обстоятелството, че Крим вече не е украински.

За всички е ясно: провалът на "циничния бандеровец", както Порошенко сам се нарича, е налице. Сега спонсорите трябва да берат и срама от военното положение, което той въведе, и фактически "легализира" военната си диктатура. Пред провал е целият проект. Така е, когато за изпълнител избират човек, за когото може да се каже "акъл море, глава шамандура".