Ако НДК се приватизира, ще бъде удар в сърцето не само на София, но и на страната

Арх. ГЕОРГИ БАКАЛОВ е роден през 1957 г. в София. Председател е на Съюза на архитектите в България от 2010 г. Председател е на Форум на архитектите от Черноморския регион (ФАЧР) от 2011 г. Съпредседател на Черноморския координационен съвет между Съвета на деловите среди за Черноморско икономическо сътрудничество (СДС на ЧИС) и ФАЧР от 2012 г. Работил е в Софпроект, дирекция "Генплан" на София (1981-1990). Водил в предварителния проект на Плана на София системите на Подземните пространства и туризма (1989 г.). Автор е на изобретение за изграждане на метро с едно и повече подземни пространства над него в градски условия, реализирано в Дюселдорф през 1989 г. Главен проектант на значителен брой туристически комплекси, обслужващи и транспортни обекти, общи устройствени и подробни планове, участвал в интегрирани планове за градско развитие по Европейски програми. Участвал е в редица международни форуми, включително и икономически, като експерт и представител на архитектурния бранш. Участник в асоцииране на творческите съюзи в България.



"Ако някой си въобразява, че на същото място може да се построи друга сграда, то няма представа за реалностите"

"На Запад се надгражда и никой не руши"



- В дебатите за съдбата на НДК преди дни стана дума за визията и функционалността на двореца, в този аспект какво трябва да се направи според вас? Необходимо ли е да се променя и реконструира сградата, за да се впише в градската среда?
 - Визията на Националния дворец на културата напълно съответства на функцията, за която е създаден. Дворецът е построен през 1981 г. по случай 1300 г. България, за конгресен център. Той е със съответстващите представителност и респект към националните институции и културни организации, които са активни ползватели от десетки години. НДК и околната среда са неразривно свързани. Единството на комплекса е очевидно с едновременното ползване на градските функции - метро, трамвай, автомобил, подземни и наземни паркинги, пешеходни и площадни пространства, търговия и обслужване. НДК се знае не само у нас с многобройните концерти на именити  изпълнители и е носител на най-големите световни призове с тези си функции. Интериорът, всъщност, е храм на културата с пластични оформления и дизайн и с многобройните художествени пана, някои от тях с ликовете на именити културни дейци, останали в историята на България.
Безспорно, за да може успешно да функционира комплексът, е нужен добър мениджмънт, ориентиран към предназначението му. Конгресният туризъм по принцип е много печеливш. Необходимо е също усилие на държава и община, ако искаме да има култура у нас. (Когато чуя някой да казва "тази държава", веднага в мен изниква понятието "ренегат".) Ако нещо е необходимо да се реконструира, то при всички случаи следва да е подчинено на подобряване на основната функция, за която е създаден комплексът.
На конференцията към представянето на "Архитекчъръл уик" в НДК преди дни, с тема за бъдещето на двореца, предложих, когато се построят допълнителни сгради в околното пространство с европейски средства, придобитото от експлоатация от тях да служи за културните прояви в НДК. Една такава много важна инициатива на Столичната община напълно би съответствала на културния ни кмет.
- НДК е строен като конгресен и културен център. Добре ли е да се преустроят помещенията за други цели?
- Не виждам причина. Ако нещо трябва да се преустрои, то следва да бъде подчинено на основната функция и допълване в посока на подобряване на акустични качества, вътрешна ориентация и достъп. В НДК, някак си, няма как да се играе голф или да се правят конни състезания. Между впрочем, направи ми впечатление, че от известно време не работят някои от часовниците. Не ми се иска да вярвам, че след смяната на управлението на НДК, времето е спряло. България има нужда от такава сграда и то действена.
Многобройните културни изяви и световни награди, извоювани в годините, просто трябва да се доразвият. За други градски изяви има немалко място в София. Пълно е с отворени сгради и пространства, където може да има поле за дейности на "специалисти" на свободния градски дизайн, модерни инсталации, често стигащи до парцалена или с изрезки от вестници псевдоархитектура. Нямам предвид рисуването по стени, при това по фасади с исторически качества. Ако не се въведе порядък, още дълго ще страда визията на града ни, свикнал на заливането ни със забавления и липса на познания. Знанията, както е известно, са двигател на прогреса на всяко общество. В крайна сметка за всичко има място, стига да не е в противоречие с общия интерес на развитие на обществото и отделни негови групи, било то на професионален или неформален принцип. Случките с бозата по "Витошка" показаха, че е изпуснат моментът от Столичната община за открит конкурс за идеи, такъв, какъвто сега Съюзът на архитектите в България организира на тема "София и Витоша и Витоша и София". Между другото, не споделям организирането на международен конкурс за пространството около НДК, който ще нагнети допълнително напрежение. У нас има немалко способни архитекти и специалисти, при това повечето от тях без работа. Ще дам пример с провала от недовеждане на резултата до край от международния конкурс за вторичния градски център на четвърти километър, до зала "Арена Армеец". Там върху 600 000 кв.м преди две години се пробваха с идеи световни имена в архитектурата. Сега се отива в другата крайност. Територията ще се изгражда без архитектурен конкурс.
Главният въпрос е как НДК и националната култура в него, на която комплексът е символ, да се издържат. Продажбата на подземните пространства обезкръви до голяма степен възможностите за допълваща доходност на двореца. Спасението е в мениджмънт за самоиздръжка с  построяване на нови обеми и функции по европрограмите. Само с обединените усилия на държава и община може да се компенсират грешките от последните години. Това не изключва дарения, спонсори и други, ползвани успешно формули. За културата трябват средства и то много.
- Кой трябва да се грижи и да стопанисва Двореца на културата? Какво мислите за евентуална приватизация на обекта? Какви ще са последствията според вас, ако премине в частни ръце?
- Според мен сградата трябва да бъде към Министерския съвет. Самото име Национален дворец говори за това. В управлението й е необходимо да участват установените на национално ниво творчески съюзи. Форма може да се намери. Въпрос е на воля на управляващите. Творческите съюзи са готови за това.
По повод на евентуалната приватизация на НДК, преди година асоциираните творчески съюзи се противопоставихме най-категорично и Министерският съвет прие решение за включване на НДК в забранителния списък на обектите за приватизация, а вече беше издаден акт за частна държавна собственост. За нас този опит е посегателство върху културата на България. Искам да отбележа, че предишният ръководител на НДК Христо Друмев е избран за такъв, именно с гласовете на творческите съюзи в България. Това са национално представените журналисти, архитекти, писатели, артисти, художници, музикални и танцови дейци, композитори, филмови дейци, ландшафтни архитекти, преводачи, библиотекари и информационни специалисти. Той е организатор също на "Произведено в България", именно в тази сграда. Ако тя се приватизира, това ще е удар в сърцето не само на София, но и на страната и пример как държавата би абдикирала от културата, т.е. от националните си интереси.
- Чуха се изказвания в дискусията, че е по-лесно да се построи нова сграда със средства от структурните фондове, отколкото да се реновира старата. Какво е вашето мнение?
- Не ми се иска да вярвам, че това отново е опит за провокация, свързан с обработка на мнения и стъпки към приватизация. Оценката на НДК, подготвен за приватизация, беше десетократно по-малка от чисто строителната й стойност. При всички случаи, е по-лесно да се построи нова сграда, но на друго място. Тази сграда е много скъпа, тъй като е изградена с изключителни мерки за сигурност и специални конструкции, а и местоположението е носител на главния ефектив. Транспортните възли и подземни пространства са уникални за София и същевременно много скъпи. Спомням си изкопа с дълбочина повече от пет етажа, който беше укрепен с пилот до пилот. Стойността само на един такъв сега надхвърля 50 000 лв., а те бяха стотици. На това място имаше и немалко жилищни кооперации, които в сегашните условия не биха могли да бъдат съборени и обезщетени. Металната покривна конструкция също е уникална в световната практика и като изпълнение, и като постижение на технологиите за времето си. Но тя в момента не се ревизира, а това е важно за дългосрочността й. Ако някой може да си въобрази, че на същото място може да се построи друга сграда, това означава, че той няма представа за реалностите. През годините на прехода достатъчно се нагледахме и наслушахме на разрушители. Учудващо е, че все още има млади хора, които, в естествения си стремеж за новаторство, се носят на вълната на отрицанието, вместо да надграждат.
- Как се решава съдбата на подобни сгради на Запад? Имате ли наблюдения?
- На Запад се надгражда и отношението към историята е като към нещо, от което можем само да се учим. Никой не руши. Нещо повече, представителните сгради като НДК са грижа на цялото общество и най-вече на управленците. Всички знаят, че културата е визитната картичка на всяка държава.