Ако ВМЗ загине, слагаме табели "Идвате в Карловската пустиня"

Елена СТОЙНОВА

Инж. Илия Гунчев е най-дългогодишният и несменяем генерален директор на "Металхим холдинг" през периода 1975-1997 г. През това време в обединението влизат над 20 държавни предприятия за оръжие, боеприпаси и военна техника, в това число и ВМЗ ЕАД - Сопот. В последните години от трудовия си стаж инж. Гунчев е и изпълнителен директор на ВМЗ ЕАД.

Цитат:
"Ако държавата не промени политиката си спрямо оръжейните заводи и не ги подкрепи, военната промишленост не я чака добра съдба"


-    Г-н Гунчев, във ВМЗ сега текат интересни и съдбоносни за хората, които работят там, процеси. Как ще коментирате събитията в завода от декември насам?
- Това, което става във ВМЗ, е краят на един процес, който обхвана военните заводи в България, и който доведе до тяхното унищожение. Българската военна промишленост води началото си от руските арсенали през Освободителната руско-турска война. По това време се създава първият български арсенал в Русе, по-късно, по време на Сръбско-българската война, една част от него се прехвърля в София. След това държавни военни фабрики се изграждат в Казанлък през 1928-1929 г., после в Сопот и пр. По-късно във всичките 28 окръга бяха изградени комбинати за производство на военна техника. По-голямата част от тях ги няма или на тяхно място има някакви жалки остатъци. В средата и до края на 80-те години на миналия век в тези предприятия работеха 180 000 човека. От началото на 80-те до 1986 г. България бе сред 10-те най-големи производители и износители на военна техника в света. Голяма част от тази продукция изнасяхме за другите социалистически страни, 1/3 от износа ни беше за капиталистически - арабски, африкански, азиатски, латиноамерикански държави. Като казвам в топ 10, това не означава на десето, а 6-7 място в света по производство и износ на военна техника.
-    В парично изражение какво даваше военната промишлност на бюджета по това време?
-    Беше разпределена в три основни направления, а "Металхим холдинг" бе най-голямото обединение, което обхващаше редица големи предприятия, в това число и ВМЗ - Сопот. В последните години в предприятията на този холдинг работеха над 140 000 души. От нас през 1978 г. се отдели "Оптикоелектрон" - там влизаха заводите за военна електроника, които преди това бяха в "Металхим". Оформиха се военноремонтни заводи за ремонт на наличната военна техника в БА. Общият брой на работещите в заводите за военна техника, електроника и военноремонтните заводи беше 180 000 човека. Нашата армия не беше голям потребител на военна техника. От това, което се произвеждаше, за оборудване на нашата армия отиваше едва 5-6% - всичко останало се изнасяше навън. Голям потребител на наши изделия бяха СССР и латиноамериканските страни. Общо изнасяхме  продукция за към 1 млрд. долара и за още 2,5-3 млрд. в преводни рубли. Т.е. към 4-4,5 млрд. във валута. Това бе постигнато в периода от 1976 до 1986 г. Износът имаше много добра възвръщаемост - на един вложен лев във военната промишленост  България получаваше 2,4 долара, т.е. 240% възвръщаемост.
-    Какво стана, че ВМЗ стигна дотук?
-    ВМЗ беше най-голямото предприятие в България и още е. В него работеха 26 000 човека, имам предвид и съставните заводи извън Сопот - в Родопите, в Пловдивско и на други места в страната. След 1986 г. производството постепенно започна да спада и така е досега. Но все още се крепи, а сега се канят да го приватизират. Държавата навярно няма да има и процент участие в неговата собственост и зависи в какви ръце ще попадне, съществува вероятност да загине, така като загина "Агротехника" - Карловският тракторен завод, който също бе в състава на "Металхим холдинг" и също произвеждаше военни изделия.
-    Смятате ли, че държавата може да бъде добър стопанин и добър мениджър на едно предприятие като ВМЗ? Или приватизацията е изходът от сегашното положение?
-    И преди 9 септември 1944 г., а и след това, всички предприятия за оръжие и военна техника се наричаха Държавни военни фабрики. "Металхим" бе образуван като държавно индустриално обединение на 12 декември 1948 г. с постановление на тогавашния Министерски съвет на отечественофронтовското правителство, подписано от Георги Димитров. Като държавна собственост тази промишленост успя да получи такова развитие. Освен това ние получавахме документация за около 300 военни изделия от СССР. За нея плащахме символична цена - по 1 копейка на лист. И сега ВМЗ - Сопот има такава номенклатура от изделия, че ако има нормално съдействие на държавата, то ще бъде най-цъфтящото оръжейно предприятие в България. Аз съм споделял и друг път това мнение: ако с ВМЗ се случи това, което се случи с "Агротехника", който бе приватизиран преди доста време, в Карловския район няма да останат действащи предприятия. На входа на Карловската долина има четири прохода - Козница, Троянският проход, Стражата и Чукурлийският баир. Ако ВМЗ бъде унищожено по един или друг начин, ако го споходи съдбата на "Агротехника", пред тези проходи ще трябва да сложим по един голям плакат, на който да пише: "Гражданино, вие навлизате в Карловската пустиня!". Тъй като няма да има какво да работят, много от хората ще измрат, а който остане жив, ще се изсели, защото хората тук няма да има какво да ядат. Сега във ВМЗ работят 3000 човека, ако настъпят големи съкращения вече идва бедствие в района.
- Как оценявате това, че съществуват множество малки частни фирми, които се занимават с този бизнес?
- Те се занимават предимно с търговска дейност, но фирми за производство няма. Единственият производител на военна техника в района е ВМЗ. Засега има само един кандидат, който иска да купи ВМЗ - "Емко". "Емко" ЕООД е добра фирма и това прави положението да не е безнадеждно. Тази фирма може да извърши приватизацията.
-    Вие познавате нейният собственик, работили сте с него, той е бил в "Кинтекс".
-    Беше зам.-директор на "Кинтекс". Скоро се срещахме, беше преди месец, и аз го смятам за надежден човек. Фирмата му е частна, но не е безотговорна, а работи за сигурността на България и експортира военна продукция. Има някои  мощности, които станаха нейна собственост на север от Балкана. И както казах, ръководството на тази фирма "Емко" ЕООД начело с Емилиян Гебрев, бивш зам.-директор на "Кинтекс", е надеждно. И ако то успее, тъй като другите се отказаха като кандидати за приватизация на ВМЗ, ако държавата му даде да стане собственик на ВМЗ, може да се очаква позитивно развитие на завода.
-    Промениха ли се през последните 20 години военната техника и технологията в това производство? Къде сме ние в сравнение с другите държави в това отношение? Ще може ли да се навакса с технологиите?
-    Има промяна, разбира се. Но нашите линии за производство на военна техника все още могат да се възстановят, въпреки че бяха ограбени в предходните години. За никого от района не е тайна, че най-ценните машини бяха взети и продадени извън България. Но положението не е безнадеждно - колкото повече минава времето, толкова по-трудно ще стане възстановяването.
-    Как виждате бъдещето на българските предприятия за оръжия и боеприпаси, в това число и ВМЗ?
- Ако държавата не промени своята политика спрямо оръжейните заводи, ако тя не даде подкрепата си за тях, мисля, че военната промишленост не я чака добра съдба.
-    Дали големите държави ще позволят на България да се развива в това отношение?
- Това зависи от взаимоотношенията вътре в НАТО и ЕС. Ако изпаднем в колониална зависимост от ЕС и те не ни разрешават да възстановим военната си индустрия, ще останем без значение в тази индустрия. Ние сме в НАТО, а някои страни от НАТО, даже и Турция, са купували от нас военна техника.
- Сега ВМЗ произвежда ли нещо за натовски държави?
- Ние произвеждаме за арабски и някои африкански държави. По-рано произвеждахме за Чехия, Полша, Унгария, Югославия. Не всички бивши социалистически държави постъпиха като нас да унищожат военната си промишленост. Чехия има стари традиции в това производство. Полша също, защото Полша винаги има едно наум, че зад гърба й стои Русия. Да не говоря за бившето ГДР. В Югославия военните заводи продължават да си работят. И сега има оръжейни фирми в България, които внасят части от Югославия. Едно разумно отношение към нашата военна промишленост от българската държава, защита на интересите на държавата, може да допринесе за съживяването на тази индустрия.
-    Г-н Гунчев, вие участвате активно във формирането на обществена позиция по отношение на ВМЗ в Карлово и Сопот, да се върнем при стачниците. Какво мислите за работническите вълнения в този момент?
- Макар да живея съвсем близо до портала на ВМЗ, аз не ходя при стачниците, за да не се изтълкува, че бившите кадри влияем на работниците, че им "палим фитилите". Но работниците достатъчно са угнетени от това, че не си получават навреме парите. Но всички знаят, че ние, бившите кадри, имаме позитивно отношение към протестите, защото знаем, че тези хора имат семейства, които трябва да хранят. Сегашните управляващи демонстрират, че са много силни. Като са толкова силни да решат въпроса в Сопот!