Ала-бала не храни гладните

Върху агресивния фон на сересе скандала, прелял в еуфорията около вота на доверие, който си е отвсякъде кьорфишек, през изтеклата седмица почти напълно незабелязан остана протестът на тютюнопроизводителите. Незабелязан от управляващите, от които (за съжаление) зависи съдбата на тези хора и на семействата им. А и недостатъчно забелязан (за още по-голямо съжаление) и от медиите.
Тютюнопроизводителите са притиснати буквално към ръба на пропастта от екзистенциални проблеми. Защото управляващите буквално подпомагат загиването на поминъка им, а и защото има опасност част от семействата им буквално да не оцелеят. Физически! Някои земеделци сега, в този момент, няма с какво да нахранят децата си. Има тютюнджийски села, където на семейство са изписани по 50 страници вересии в бакалския тефтер. И хората излязоха на протест.
Какво искат тютюнопроизводителите, които се трудят в изключително трудни условия и в едни от най-бедните български общини? Не искат да им свалят звезди от небето, а искат да не се бави повече кампанията по изкупуването. Тези, които бяха балирали тютюна, вече го изхвърлиха мухлясал. Така на вятъра отиде целият им миналогодишен труд. На фона на цялата тази мизерия предстои и подготовката за новата реколта, а за това са нужни пари. Дето те ги нямат. Хората искат ясен отговор от управляващите ще получат ли одобрените от Европа 76 млн. лв. доплащания за тази година. А отговорът на този въпрос е предизвестен, защото, ако имаха намерение да им дадат парите, милионите щяха да бъдат заложени в бюджета. Ето по тези достатъчно основателни причини тютюнопроизводителите протестират. Близо 6000 български граждани са в безизходица и настояват за помощ от държавата. Какво друго им остава при такова отношение към тях?
Ден по-късно обаче земеделският министър Мирослав Найденов, който всъщност е назначен, за да решава техните проблеми, заяви, че протестът на тютюнопроизводителите е "организиран бунт" преди вота на доверие към правителството. Как мислите, дали проблемите и отчаянието на тези хора са измислени и нереални? Те са в пълна безизходица, притиснати от частните фирми и държавното безхаберие. Дали на тръгналите пеша през нивите им пука за не'къф вод на доверие? Човешкият живот в тази държава има все по малък смисъл. Не хората, а властта подменя действителността и истинските проблеми с медийни ала-бализми. Пропагандата няма да нахрани децата на тютюнопроизводителите, няма да им плати вересиите, нито ще им осигури добра и по-високо платена работа.
А нима е по-различно с всички други протести? Един приближен до властта самопровъзгласил се корифей на мисълта оня ден обяви направо: който протестира, пречи на правителството да върши великите си дела. Враговете са ясни: мафия, крадци, убийци, малки и средни фирми, учени, преподаватели, студенти... Точно така - подредени в една редица. Те работят за опозицията! Протестите на загиващите, видите ли, са политически акт! Тази власт очевидно не знае що е то бунтът на гладните и унижените. Дано не й се наложи да го види наистина!