Албанците в Сърбия искат в Косово
Общините Буяновац, Прешево и Медведжа мечтаят да се откъснат от Белград
/ брой: 66
Южната част от Сърбия ще поиска да се присъедини към Косово, ако се стигне до обединението на Крим с Русия. Това каза председателят на община Буяновац Йонуз Муслиу.
Южната част на Сърбия - трите общини Буяновац, Прешево и Медведжа, са населени предимно с етнически албанци. В повечето местности албанците са над 90 на сто от населението.
"Ако властите в Москва искат Крим да се присъедини към Русия, тогава Тирана и Прищина трябва да поискат Прешевската долина. В исторически план тя винаги е била част от Косово. Долината е откъсната от Косово от югославските комунисти в периода 1945-1956 година. Тогава сръбските комунисти заменят двете общини с тези от северната част на Косово Лепосавич и Зубин Поток", каза още Муслиу, цитиран от "Косова прес".
Той припомни, че "по време на демократичния референдум на 1-и и 2-и май 1992 година албанският народ от Долината на Прешево категорично поиска политическа и териториална автономия с право да се присъедини към Косово".
По време на въоръжените сблъсъци в периода 1999-2001 г. съществуваше паравоенното формирование на етническите албанци в общините Прешево, Буяновац и Медведжа, наречено Армия за освобождение на Прешево, Медведжа и Буяновац. Тя се бореше за отцепване на тези три общини от Сърбия и присъединяването им към Косово. Йонуз Муслиу беше политически командир на Главния щаб на нелегалната "Армия за освобождение на Прешево, Медведжа и Буяновац".
Муслиу не за първи път се заканва на Белград. Той неведнъж се е обръщал и за помощ към Тирана и Прищина, които според него са длъжни да отвоюват това парче земя от сърбите, защото било албанско.
Повече от 70 процента от 100-те хиляди жители на трите общини са етнически албанци. Трите общини се намират в непосредствена близост до границата с Косово и Македония. Общините Прешево, Медведжа и Буяновац влизаха в така наречената буферната зона, обявена от НАТО през 1999 г. след края на въздушната кампания срещу Югославия. 280-километровият район бе очертан като буфер между силите на НАТО в Косово и сръбските сили, които през 1999 г. все още бяха под ръководството на бившия югославски президент Слободан Милошевич. НАТО позволи на Белград да си върне контрола над този район, след като Милошевич бе свален от власт през 2000 година. В района обаче избухнаха сблъсъци между АОПМБ и сръбските сили, на които бе сложен край със споразумението от 31 май 2001 година.