Александър Йосифов - достоен, харизматичен, гениален

Проф. Александър Йосифов е потомствен музикант. Син е на композитора, диригента и общественика Йоско Йосифов (1911 - 2001) и е племенник на легендарния оперен певец и педагог проф. Илия Йосифов, създал цяла вокална школа. Сред най-изтъкнатите му възпитаници са: Райна Кабаиванска, Павел Герджиков, Благовеста Карнобатлова, Константин Карапетров, Сабин Марков, Иван Консулов, Стефка Минева. Още когато е бил на 4 г., е слушал репетициите на певците и инструменталистите във Варненската и в Старозагорската опера, тъй като баща му е бил диригент там. Пак по бащина линия става и студент на проф. Панчо Владигеров в Държавната музикална академия в София. Превръща се в един от любимците на прославения ни композитор класик. 

Когато младият и световноизвестен Панчо Владигеров се установява в България през 30-те години на миналия век и основава първия си композиторски клас, сред пионерите е именно Йоско Йосифов. Така че при Александър Йосифов музиката е генно наследена. И можем да кажем, че остави гениални произведения.

Къде е композиторската сила на Александър Йосифов? 

Огромно е творчеството му: около двайсетина опери и балети, 7 симфонии, два концерта за цигулка, пет - за пиано. Множество оркестрови пиеси, но и великолепни камерни произведения: лирични художествени песни, дуети за пиано, но и поп песни. Емблема за неговото творчество е "Синева" по текст на Павел Матев, като песента е изпълнявана най-вече от Васил Найденов. "Молба" и "Боянският майстор" са в репертоара на Лили Иванова. Често казваше, че големите композитори имат своята визитна картичка: Владигеров - "Вардар", Големинов - "Нестинарка", Стайнов - "Тракия". Мечтаеше и той да има такава ярка представителна творба. Преди 30 години написа една триминутна пиеса за голям оркестър - "Токата". Тя в пълен обем представя стихийността и майсторството в композиторския му облик. 

Истината е, че талантът на композитора Александър Йосифов е еднакво силен и в мащабната форма на операта, балета, симфонията, но той струи и от камерните художествени пиеси и песни, а поп парчетата му се пеят и до днес и са любими на поколения българи. Та какво по-голямо щастие! 
А той бе наистина щастлив човек, не само творец. 

Имаше великолепно семейство, като за съпругата, за дъщеря си и за внука си той написа определени композиции

великолепно Концертино за пиано и оркестър, а в Петия концерт за пиано в последната част можем да познаем детския хит "От днес вече имам нови панталонки". Но той почете и родителите си - сложен прелюд BACH за четири ръце, в памет на майка си Ева, а две години по-късно - и за прославения си баща. 
По времето, когато се ражда Александър Йосифов, баща му е директор на Старозагорския клон на Националното радио. Поканен е лично от големия Сирак Скитник. Междувременно дирижира операта там. След това, от 1946 г. поема състава на Варненската опера и е един от основателите на институцията. Велики певци правят първите си стъпки под неговото ръководство: Никола Николов, Стефан Циганчев, Лиляна Василева, Лиляна Анастасова, всички ученици на брат му Илия. Неслучайно последните две десетилетия от своя професионален път Александър Йосифов бе професор по оперно-симфонично дирижиране в ДМА, а и в Нов български университет. 

Голяма част от съвременните активни оперни певци са били и негови студенти. Самият той с гордост заявяваше, че е ученик по композиция на Владигеров, а по дирижиране - на Константин Илиев. И достойно защитаваше тази школа (К. Илиев също е Владигеровец). Обичаше да напомня за Владигеров - неговият Четвърти клавирен концерт бе написан в памет на любимия учител. За жалост, тази творба прозвуча само веднъж преди двайсетина години, а през 70-те години на ХХ век, когато все още Панчо Владигеров е бил жив, първия си клавирен концерт Александър Йосифов посвещава на знаменития музикален майстор. Той умееше да цени и да се радва и на чуждите успехи. Нямаше у него чувство на завист, на омраза. Благороден и извисен човек и творец беше проф. Александър Йосифов!

Цяла епоха е пребиваването му в "Балкантон"

Поема предприятието в не съвсем добро състояние и успява да наложи емблемата на Завода за грамофонни плочи като конкурентоспособен на световните звукозаписни марки. (За огромно съжаление, трябва да изтъкнем, че днес великолепното звукозаписно студио, концертната зала и целият комплекс въобще е руина.) 

Всички изявени български композитори имат своите представителни авторски плочи, носещи щампата на Съюза на българските композитори. От първите - проф. Никола Атанасов, през класиците - Стайнов, Владигеров, Вес. Стоянов и Големинов, през авангардистите Лазар Николов, Константин Илиев, Васил Казанджиев, до връстниците на Александър Йосифов - Йордан Дафов, Пламен Джуров, Емил Табаков, Виктор Чучков, Георги Костов, Ангел Котев. Общо около 60 плочи, наричани "белите" (защото така са оформени стилово). 
Множество оперни спектакли, осъществени с първокласни певци - Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Димитър Петков, Стоян Попов, Никола Николов и т.н. Като свой успех изтъкваше рециталите на импозантния Борис Христов - с църковни песнопения, но и с камерни изпълнения на песни от Глинка, Рахманинов, Чайковски. И това е само част от мащабната дейност, разгърната в епохата, когато той ръководи "Балкантон". 
През своя професионален път, който обхваща около половин век, проф. Александър Йосифов заема различни административни длъжности - зам.-министър на културата, декан на Вокалния факултет, зам.-ректор на Националната музикална академия, зам.-директор на Софийската опера. Печели конкурси по композиция още в началото на кариерата си - 1968 г. в Италия, а около 60-годишнината си бе отличен в Япония. 

Целият му живот бе посветен на музиката, но и на грижата за музикантите

В негово лице хората на изкуството срещаха приятел, съмишленик, помощник. Надарен с благородна душа и с голямо, широко сърце, проф. Александър Йосифов бе готов винаги да откликне и да възвиси. Всеки, докоснал се до него, остава с топлината, която той носеше. Високо чувство за етика, морал и стойност в изкуството. Изключително дисциплиниран, съзнателен и отговорен, но най-вече любящ човек: весел, бодър, оптимист. Дори когато беше в най-трудното си здравословно състояние, той имаше силата и гордостта да се държи мъжки. Качество, което днес липсва. Самият той също липсва, защото е велик българин - достоен, харизматичен, гениален. Остави множество музика, която обаче трябва по-често да звучи. Дължим му го.
Светла да е паметта ти, скъпи ми чичо Сашо!