Алтернативата БРИКС

Централни фигури сред гостите на тазгодишния юбилеен парад на победата в Москва безусловно бяха държавните глави на три от държавите членки на организацията БРИКС - Си Дзинпин на Китай, Пранаб Мукерджи на Индия, Джейкъб Зума на ЮАР. Бразилският президент Дилма Русеф прие поканата, но не дойде лично, а беше представена от министъра на отбраната Жакис Вагнер. Като добавим към тази компания обилното присъствие на президенти и правителствени лидери от Азия, Африка и Латинска Америка и обидното отсъствие на западните лидери и техните клиенти от Източна Европа, то можем да видим контурите на световна картина, в която има значителен брой развиващи се държави, гравитиращи около центрове на силата, различни от американския. Засилените контакти по линията на страните от БРИКС ще продължат и следващите месеци, като кулминацията тази година се очаква да бъде срещата на върха, която ще се проведе на 9 и 10 юли в руския град Уфа, столица на Република Башкортостан.
Безусловно обединението БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, се очертава като точка на привличане за незападния свят, като за разлика от времето на Студената война, когато идеологията определяше създаването на един или друг съюз в света, сега акцентът е правилно поставен върху финансово-икономическото взаимодействие като много по-устойчива основа. Със своите агресивни действия, породени от желанието им да съхранят на всяка цена водещото си положение в света, Съединените щати просто не оставят друг избор на незападните държави, които търсят защита чрез консолидация около последните самостоятелни центрове на силата в света, каквито на първо място са Русия и Китай.
Въпреки че БРИКС първоначално бе представяна като клуб по интереси на бързо набиращи икономическа тежест ключови държави от Европа, Азия, Южна Америка и Африка, организацията скоро формулира свои цели и задачи. Впрочем пренебрежително отношение към БРИКС има и в момента, най-вече от средите на западните експерти и дипломати. Изпълнителният директор на Националния комитет за изследване на БРИКС в Русия Георгий Толарай коментира в своя статия в списание "Русия в глобалната политика" неотдавна, че негов познат "мастит дипломат" нарекъл БРИКС "photo opportunity", т.е. ситуация, която дава възможност да изглеждаш в най-добра светлина на снимка, ерго, че БРИКС е декорация, която давала възможност на Русия да демонстрира, че не е изолирана на световната сцена. Всъщност, както пише и Толорай, това е опит да се наложи гледната точка (включително и сред експерти и политици от страните от БРИКС), че няма алтернатива на западния либерален модел на глобализацията.
Този пример за психологически натиск върху идеята за развитие на БРИКС като алтернатива на американоцентричния свят е само част от арсенала, който се използва и ще се използва, за да бъде провалена идеята. Някои наблюдатели обръщат внимание, че в последната си редакция Националната стратегия на САЩ от 2015 г. предвижда всяческо сдържане на Русия навсякъде, където е възможно, с икономически средства, за да бъдат нанесени максимално големи щети на стопанството й и така да бъде забавено нейното развитие. По отношение на Китай се посочвало, че трябва да се води политика на ограничаване на неговото ангажиране с БРИКС, а с Индия трябва да се разгърне широко взаимодействие, което вероятно да я накара да извърши преориентация във външната си политика.
Притеснението на американците и основните им партньори от Г-7 и страните клиенти е свързано преди всичко с реализацията на решенията от срещата на БРИКС в бразилския град Форталеза през 2014 г. за създаването на Банка за развитие на БРИКС (отскоро Нова банка за развитие) с уставен капитал с еквивалент 100 млрд. долара и на Валутен пул на БРИКС с начален капитал, също еквивалентен на 100 млрд. долара. Тези суми са по-малки, отколкото са резервите на Световната банка и Международния валутен фонд, но именно като алтернатива на тези две организации се посочват бъдещите финансови институции на БРИКС. Утвърждаването на тези институти ще даде възможност на група държави извън англосаксонския свят да създадат независими финансово-икономически глобални структури, което май не се е случвало от разпадането на СИВ насам. От гледна точна на американците и съюзниците им това е опит да бъде ограничена възможността на Вашингтон чрез подконтролната му Световна банка и частично подконтролен МВФ да оказват влияние върху вътрешната и външната политика на редица държави в света. Поради което следва да се очаква яростна съпротива по всички възможни направления. Израз на тази съпротива например стана отказът на американската страна да реформира МВФ, за да получат повече тежест страни като Китай, който формално вече е сочен за първата икономика в света.
Желанието на страните членки на БРИКС е Банката за развитие да заработи до 10 юли т.г., т.е. на срещата на върха в Уфа лидерите да отчетат първия сериозен пробив на американското статукво. Планира се щаб-квартирата на банката да се намира в Шанхай, първият й президент да бъде индиец, а председателят на съвета на директорите - руски гражданин. Задачите на банката са финансиране на дългосрочни инфраструктурни проекти, на големи обекти в областта на устойчивото развитие, като за пример се сочи "зелената икономика", и това при ситуации, в които частният бизнес се опасява да инвестира средства поради бавната възвръщаемост. Освен това има очаквания, че към банката ще се присъединят още поне петнайсет държави. За това говори през април в интервю т.нар. су-шерп от Русия в БРИКС Вадим Луков. Поради това преди време банката бе и преименувана, за да не се смущават бъдещите нови членове, че се присъединяват към чужда банка, обяснява Луков. Руският експерт директно заявява, че ако САЩ продължат да саботират реформата на МВФ, страните от БРИКС може да загубят интерес към работата на МВФ. "Защо да влагаме нови средства в МВФ, когато вземането на решения там е монополизирано от малка група западни държави", казва руският су-шерп и дава пример със сегашната ситуация около Украйна, при която МВФ нарушавал собствения си устав, за да даде пари на предбанкрутния Киев.
Всъщност за членовете на БРИКС реализацията на начинанията във финансово-икономическата сфера са много добър шанс да получат хубави стартови възможности през XXI век. Това особено силно важи за страни като Русия, които имат натрупан най-голям от другите участници научен опит и технически достижения. Москва например, грубо казано, може да използва общите финансови ресурси на другите държави от БРИКС, за да им предложи технологии в редица области, където има силни позиции, като енергетиката, авиацията, космосът, медицината. Това би довело до отслабване на зависимостта на редица държави от вноса на западните технологии и би повишило техния суверенитет, а съответно би увеличило и тежестта на Русия както в рамките на БРИКС, така и в света.  Всъщност ние вече виждаме първите стъпки в това отношение. Макар да става дума за програми в рамките на руско-китайското сътрудничество, механизмът май е същият. По време на посещението си Москва за 9 май руският и китайският лидери се договориха, че двете страни ще създадат нови тежък транспортен хеликоптер и широкофюзелажен пътнически самолет. С Индия се развиват успешно връзките в аерокосмическата сфера и в корабостроенето, особено военното, с ЮАР - в атомните технологии. Макар и много различни, държавите от БРИКС имат немалко общи интереси, но най-важното е, че нямат стратегически противоречия или пък такива, които да ограничават сътрудничеството им, както в момента се случва между Русия и западноевропейските държави.
Предстоящата среща в Уфа на БРИКС се провежда в сложно време, когато все повече се говори за нарастващи противоречия не само в Европа, но и в света. Подобни оценки имат своите основания, но излишният алармизъм също е вреден. Изобщо не е задължително търсенето на по-предни позиции в света за държавите от БРИКС да става под формата на конфронтация със Запада. Не всички западни държави обаче са готови сляпо да следват политиката на САЩ и това се видя не само в украинската криза, но и по отношение на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, създадена от Китай, и в която Русия се оказа с привилегирован статут. Не е изключено вместо към конфликт, редица европейски държави да се ориентират към сътрудничество с бъдещите глобални институти на БРИКС.


ШОС също заседава в Уфа

Освен срещата на върха на БРИКС, на 10 юли в Уфа ще се проведе и заседание на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Членове на ШОС са Русия, Китай, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан и Таджикистан. Един от основните въпроси на срещата ще бъде разглеждането на заявките на Индия и Пакистан за пълноправно членство в организацията. В началото на т.г. руският външен министър Сергей Лавров заяви, че членството на Иран в ШОС също е напълно възможно, стига да се реши въпросът с неговата ядрена програма. Както е известно, в началото на април беше постигнат сериозен пробив в това отношение. Освен това има държави, които до момента са партньори по диалог с ШОС и искат да повишат своя статут до наблюдатели в организацията. Партньор по диалог с ШОС например е Турция.