Ама друг път

"Тате ще ми купи колело... Ама друг път... Някой ден...". 

На тази стара история заприлича парламентарното заседание, на което най-сетне след години битки с властта, БСП прокара идеята си за преизчисляване на пенсиите. Уж идеята бе приета и подкрепена от мнозинството, но същото това мнозинство каза на пенсионерите: "Добре, но не сега. Може би някой ден...". Може би някой ден пенсионерите със "старите" пенсии, ще си получат заслужените пари за достойни старини. 

В момента възрастните получават по едни 50 лева - за мнозина те са от жизнено значение, за малцина са... джобни. Факт е, че и тези 50 лева не са справедливо разпределени. За сметка на това са от онези, раздадени от прозореца на джипа и там никой не гледа нито от къде идват, нито към кого отиват. Те не се броят за предизборен популизъм, макар да не са минали през бюджетна комисия, но ГЕРБ брои за предизборен популизъм едно предложение, прокарвано години наред по законов ред. Очевидно е, че нито на "старата" 11-годишна власт на ГЕРБ, нито на новата, родена миналото лято на жълтите павета, им пука за възрастните. Те - възрастните, или поне милион и половина от тях, живеят в бездната на мизерията. А едва ли са работили по-малко усърдно от западноевропейските си връстници. 

Родителите ни се питат каква политика може да има в едни пенсии, след като на младини са работили и сега трябва да получават т.нар. заместващ доход. Очевидно има много политика. Поне в България и поне сега. А краткият живот на 45-ото Народно събрание не може да е оправдание за пореден път възрастните да бъдат пренебрегнати. Те така или иначе неудържимо намаляват.

А дали тези, които остават и са свидетели на махленските свади в свещената зала на парламента са щастливи от видените сценки? Дали не са погнусени? Или просто се молят децата им да получават всеки месец заплата, за да има кой да им купува хляба, киселото мляко и лекарствата.